Мосю прекарваше повече време с нея, най-сетне бе започнал да й показва нещата, които тя искаше да научи. Водеше я да оглеждат имоти не само в Париж, но и в промишлените градове, където купуваше земя на безценица, съзнавайки къде ще има нужда от разширяване на индустрията и къде ще трябва да се строят нови фабрики. Тя инвестираше парите си заедно с неговите, купи си доста акции в автомобилната компания „Дьо Кормон“. Колите бяха неговата страст — за друго говореше малко, пренебрегвайки останалите сфери на бизнес, за да отдели повече време за тях. Първите модели вече бяха по пътищата. Самият той караше яркочервена кола, която й изглеждаше тромава, но бе дълга, отвътре облицована с кожа, с блестящи месингови дръжки и фарове. Имаше кафяви кожени седалки и дори малка кристална ваза за цветя. От Уърт си бе купила специално рокля от алена коприна, бляскава като самата кола, а той я беше откарал до театъра, наслаждавайки се на впечатлението, което правеха с прекрасния автомобил.
„Това е най-добрата реклама, която мога да си направя“, каза й той, докато й помагаше да излезе от колата. „Ще видиш, Леони, скоро Париж ще се напълни с коли — и повечето от тях ще са произведени от дьо Кормон.“ За пръв път й бе позволил да сподели вълнението му от новия бизнес, а тя бе доволна да бъде макар и малка част от това.
Най-хубавото бе, че й беше обещал да я вземе със себе си в Ню Йорк. Заминаваха следващата седмица, затова Леони трескаво пазаруваше, набавяше си подходящите дрехи за различни случаи — за пръв път той щеше да обяви толкова публично, че тя е нещо повече от негова любовница. Щеше да върви под ръка с него като негова жена, онази, с която бе избрал да сподели живота си — жената, която обичаше. Защото тя бе сигурна, че той я обича — нали каза, че му бе липсвала! Бе му липсвала толкова много, че този път щеше да я вземе със себе си! А на нея така й се искаше да я обича. Нужно й беше да е сигурна в любовта му.
Тя се бе забързала към салона на Форшо, надявайки се, че вечерните й рокли ще са вече готови. Избирала ги бе с мисълта за Мосю, бяха все един и същ модел — дълга ефирна роба от плисирана коприна с остро деколте, стигащо почти до кръста, през която изпъкваше фигурата й, щом се раздвижеше, пристегната в ханша с варварски колан от полускъпоценни камъни в същия цвят и копринени пискюлчета. Купи си по една в кехлибарено и нефритово, в аквамарин и аметист, в топаз и кристал. Бяха великолепни.
— Мадам изглежда възхитително в тази рокля — с възхищение смотолеви продавачката, докато Леони се оглеждаше в огледалото, извръщайки глава, за да се види и отзад. Нежната материя меко се спускаше от раменете й. Бе великолепна. Мосю щеше да се гордее с нея в Ню Йорк.
Тя се усмихна на продавачката.
— Идеални са. Изпратете ги у дома, ако обичате — не, почакайте, тази ще взема със себе си.
И тя извади роклята в кристален цвят. Щеше да си я облече довечера, само за него.
Можеше да й прости каквото и да било, мислеше си той, когато изглежда така. Чакаше го в големия салон, добре бе подбрала обстановката. Роклята имаше същия матов цвят като тапетите, подобно мъгла обгръщаше тялото й, а коланът от кристални маниста блещукаше и подчертаваше тесния й ханш. Дори косата й изглеждаше по-бледа на светлината на лампите. Бе я сплела в дебела плитка, вплитайки и маниста, които блестяха по гладкия й гръб.
Прозорците бяха отворени, за да влезе бризът, и изведнъж той живо си спомни за нощта в хотела, когато се любиха — в синия салон. Пое чашата с уиски от Марок и седна до прозореца. Тази вечер бе много горещо.
— Харесва ли ти? — на лицето й се изписа копнеж за неговото одобрение.
— Прекрасна е.
— Приготвих специална вечеря за днес — ела да видиш.
Тя протегна ръце към него.
— Гости ли ще имаме.
— Никакви гости. Само ти и аз. — Заведе го до масата. — Има омлет, салата и по чаша вино. — После се засмя. — Като възрастна семейна двойка.
— Омлет е много добре — с безразличие отвърна той.