Шарл се засмя и продължи:
— И той наистина спази обещанието си, докато стана на шестнадесет, а после замина — първо за Африка, земята на мечтите му — а после на всички останали места — сега е на двадесет и пет и живее в Бразилия… нагоре по Амазонка, събира каучук в джунглата.
— Сигурно ти липсва? — със завист го попита тя. — Такъв страхотен по-голям брат.
— Едуар е най-добрият ми приятел. Няма нещо, което да не мога да му кажа. Трудно ми е да ти обясня, но… просто Едуар притежава особена нежност — това рядко се среща у един мъж. Сигурно ти звучи странно, но ако го познаваше, щеше да знаеш какво имам предвид. Като мой по-голям брат той ме обичаше почти бащински и ми позволяваше да участвам в неговите игри, майка ни не го е карала да прави това. Често заставаше пред приятелите си и казваше: „Това е Шарл, моят брат, ще остане с нас“, а те не смееха да му откажат. Просто не можеха… и аз винаги оставах.
Той се засмя, унесен в спомените си.
— А на теб, Шарл, искало ли ти се е някога да избягаш в някоя далечна страна като брат си?
Той я погледна в очите — тези особени красиви очи като на сънливо животинче.
— Не… Така ми харесва… Обичам конете и кучетата си, както и фермата. Всичко ми харесва така, както винаги си е било.
Беби скочи на масата до него. Замърка, отърка главата си о ръката му.
— Флиртаджийка такава — засмя се той и я почеса под брадичката. И остана поразен.
— Господи — възкликна той, — тази котка носи диаманти… и рубини!
Леони сви рамене.
— Може би има богат баща — отвърна с усмивка тя.
— Но дали са истински?
— Съмнявам се — ала дори да са фалшиви, пак е хубава? — тя отмести стола си назад. — Да излезем на терасата и да видим дали има звезди по небето. Може би утре ще можеш да прибереш лодката си.
Небето бе безоблачно, а въздухът топъл и лек.
— Разкажи ми сега ти за себе си — започна на свой ред да настоява той, щом заедно излязоха навън. — Има някаква мистерия около теб. Прекалено екзотична си, за да си от тук.
Той се взираше в лицето й в очакване на отговора. Долната й устна бе закръглена, месеста… изкусителна.
— Екзотична? Страхувам се, че не. Аз съм просто една обикновена кухненска прислужница. Единственото екзотично нещо при мен е, че баща ми е бил египтянин.
— Тогава — каза той, хвана ръката й и целуна загрубелите от работа пръсти — може би си богиня… повелителка на съдбите, тъкачка на заклинания…
Той повдигна ръце, разплете плитката й и разпусна косата по раменете й. Тя ухаеше свежо, на жасмин и праскови.
Леони отстъпи назад и го остави да се чувства глупаво, без да знае какво да направи на края на терасата.
— Леони, много съжалявам. Нямах предвид това. Е — всъщност имах… но не както ти си мислиш.
Господи, помисли си тя, той е толкова млад. Мисли си, че аз си мисля, че той се възползва от бедното слугинче! А всъщност наистина не исках да ме целуне, защото не знам как може да свърши това.
Шарл изглеждаше смешен със своите извинения.
— Забрави го, прости ми, поставям се в краката ти.
И той го направи, просна се на терасата и целуна пръстите на краката й. Това я разсмя и този път й се прииска да я целуне по устните. Така и стана, той имаше прекрасен вкус — като слънце, като вятър, като някаква божествена цялост, като всички неща, за които бе жадувала тя.
Вече беше много късно, бяха си приказвали дълго, дълго. Тя хвана ръката му и го поведе към стаята си, легнаха един до друг в голямото легло, хванати за ръце и шепнещи си как той трябва да стане по изгрев, за да провери лодката и какъв късметлия, е задето я е открил. А после я целуна, прегърна я и тя се отпусна в младите му гальовни ръце, остави го да я люби, мечтаейки си да е част от голямото му щастливо семейство, да е също една д’Орвил през слънчевите летни дни и изпълнените с щастие Коледи. Леони лежеше в прегръдките на повелителя на най-свидните си мечти и усещаше, че също принадлежи.
Събуди го в зори и заедно слязоха долу при лодката, изкатериха се по скалите и нагазиха в малкото свързано с морето басейнче, което променяше нивото си от прилива и отлива.
— Не ми се ще да те оставям — каза й той, стискайки ръцете й, вперил поглед в красивите й очи, — няма да забравя тази нощ, докато съм жив. Ти си богиня, Леони Бахри… можеш да омагьосваш.