Вече три дни Фрея не си беше отпочивала както трябва, затова сега сънят й беше дълбок и без сънища, нямаше мисли и безпокойства — просто празно пространство, в което тя с благодарност потъна, като че ли умът й бе завит с плътно дебело одеяло. Едва когато зората оцвети с първите си лъчи изтока и зад хоризонта се очерта нежна бледорозова лента, тя лека-полека се събуди. Не защото се беше наспала — спокойно би могла да спи още няколко часа, — но защото усети някакво бръмчене и дори във все още съненото си състояние почувства, че е някак несъвместимо с това отдалечено място в пустинята.
Известно време полежа заслушана, все още под властта на съня, и се опитваше да схване какво става. Звукът заглъхваше и се усилваше, като че ли онова, което го издаваше, се движеше напред-назад, понякога идваше по-близо, понякога се отдалечаваше. Тя се претърколи и погледна към Флин, за да види дали и той го е усетил. Него обаче го нямаше. Тя се извърна на другата страна, към майкролайта, но и него го нямаше. Сега вече се събуди съвсем, скочи и зашари с поглед по небето.
Майкролайтът се носеше над Гилфа като огромна белокрила птица. Фрея не знаеше как Флин е излетял, без изобщо да го чуе — явно беше спала наистина като заклана. За съвсем кратко се разтревожи — дали той не я изоставяше? Мисълта изчезна, преди дори да се оформила добре, защото машината явно летеше в кръг, а не се отдалечаваше. Въртеше се и пикираше над гладкото плато, летеше ту на юг, ту на север в широка окръжност, чиято централна ос, изглежда, беше линията на запад от скалното образувание, под което стоеше тя.
Фрея наблюдаваше как майкролайтът лети към най-отдалечената точка, която тя беше в състояние да види вдясно от себе си, смалява се до едва забележима точица на фона на сивото небе, а после постепенно се уголемява и идва на фокус. След десет минути летателният апарат се спусна над пустинята и забръмча точно над главата й. Флин завика нещо и засочи към нея. Фрея разпери ръце, за да покаже, че не го разбира, и той направи завой и мина отново над нея. Сега се спусна още по-ниско, посочи й огъня, а по устните му тя разчете думата „кафе“. Усмихна се и му даде знак с вирнати палци, Флин разпери пръсти, за да покаже, че ще си дойде след пет минути, после отново набра височина и се насочи към Гилфа да продължи наблюденията си. Бученето на майкролайта полека затихна. Фрея донесе още съчки, разпали огъня и сложи водата да се топли. Флин направи още няколко кръга над платото, после отби и приземи майкролайта точно когато водата завря. Докато дойде до огъня, Фрея вече я наливаше в канчетата.
— Видя ли нещо?
Флин поклати глава.
— Изминах по двайсет километра на север, юг и запад, но няма нищо — само пясък, скали и тук-там горички от камилски тръни. Каквото и да стане тук по изгрев-слънце, можем поне да сме сигурни, че няма да е откриването на оазиса.
Кимна да й благодари, докато си взимаше кафето, отпи и продължи:
— Просто не мога да разбера. Няма друг начин да се интерпретира текстът: Когато Окото на Хепри е отворено, тогава ще се отвори и оазисът. Тоест оазисът е някъде тук, а при изгрев скалата някак посочва пътя. Би трябвало да значи това. Няма друг начин да се изтълкува. Освен ако…
Направи крачка назад и се взря в извитата скала над тях.
— Дали няма нещо на самия камък? — промърмори сякаш на себе си. — Някакъв надпис, указание за посоката? Текстът не ни ли казва точно това?
Огледа лъскавата повърхност, очите му се присвиха. Бавно заобиколи зъбера, търсеше знаци или йероглифи, някакви следи от човешка намеса. Нямаше нищо — скалата си беше гладка, черна и гола от основата до върха; и да имаше отделни нащърбени места или драскотини, те бяха очевидно естествени, а не дело на човешка ръка. Само една особеност го накара да спре и да се замисли — нещо, което бяха пропуснали при огледа с фенерчета предната вечер: матова леща от жълт кристал с големината на юмрук, която пробождаше зъбера от едната до другата страна на три четвърти от височината му, като миниатюрна амбразура или шпионка на врата. Любопитна подробност, геологична аномалия в дисхармония с останалата каменна маса. Флин я оглежда почти минута, преди накрая неохотно да приеме, че и тя е част от скалната формация. Тръсна глава и отиде да си долее кафе.