— Преди два часа прелетях над Гилфа и тук нямаше никакъв оазис, а после изведнъж… — Той описа кръг с ръка. — Случват се странни неща. А ако се вярва на текстовете, на ония, които злоупотребяват с Бенбена, се случват и много лоши неща.
— Глупости — язвително повтори тя. — Това са разни глупави фокуси.
Той я погледна косо и отново извърна глава.
— Каква е истината има само абстрактно значение. След всичко, което ни разказа Моли, смятам, че е твърде съмнително да ни пусне да си излезем от тук. А дори и да го направи, Гиргис със сигурност няма да го разреши. При първата възможност хукваме да бягаме. Окей? При първата възможност.
Очите им се срещнаха.
— И независимо дали си мислиш, че това са глупости, като влезем в храма, не докосвай нищо и не прави нищо, което…
— Би разсърдило Бенбена? Би го оскърбило?
В тона й звучеше ясен сарказъм.
— Просто внимавай. Знам, че изглежда налудничаво, но моля те, просто внимавай.
Погледна в очите й, за да е сигурен, че го е разбрала, и отново извърна глава.
— Глупости — промърмори тя едва чуто. — Глупави фокуси.
Продължаваха все по-навътре в долината, скалите от двете им страни постепенно се разтваряха като фуния. Слънцето печеше, жегата обезличаваше зеленината на богатата растителност, всичко бледнееше и посърваше, така че долината вече не беше красивото място отпреди малко. Въздухът също стана по-горещ. Не така задушаващ както в пустинята, но вече без успокояващия си ефект. Мухите жужаха около главите им. Започнаха да се потят.
На няколко пъти Фрея беше сигурна, че вижда силуети сред шубраците, но Кирнан поддържаше толкова бързо темпо, че нямаше време да се спре и да огледа по-внимателно. Пътят ставаше все по-стръмен, храмът ту се показваше, ту изчезваше в листака пред тях. Попаднаха на останки от напукани каменни стъпала. В началото ги виждаха нарядко, после по-често — пътят се превърна в огромно, обрасло в коренища стълбище, което ги отведе към още по-стръмен наклон, докато накрая не се озоваха върху скалната платформа. Пред тях, увита във всевъзможни растения, се извисяваше портата. Върху всяка от трапецовидните кули бе изваян обелиск и знакът седжет, а на трегера — образът на свещената птица Бену. Всичко беше същото като на снимката на Руди Шмит — с една разлика. На снимката крилата на дървения портал бяха здраво затворени. А сега бяха широко разтворени.
Флин спря, за да осмисли по-добре картината. Кирнан и египтяните явно не мислеха да се разтакават. Стигнаха до портала и забързаха навътре, без дори да погледнат архитектурата наоколо. Близнаците пък подкараха Флин и Фрея след тях.
Минаха между кулите — извисяващи се млечно-бели скали — и се озоваха в обширен вътрешен двор с обсипани с йероглифи стени; настилката му, също като пътя, бе обрасла с мъх, трева и бурени. На места дървета — палми, акации и черници — си бяха пробили път през каменните плочи и ги бяха разместили, което придаваше на мястото вид на развалина.
— Изключително — промърмори Флин, който въпреки лошото си настроение се оглеждаше очарован. — Невероятно.
Минаха през двора и доближиха друг портал, още по-голям от първия и също покрит с рисунки. В лявата му страна една човешка фигура с глава на ястреб издигаше в дланта си някакъв обелиск, а по-долу колона хора, много по-дребни на ръст, отстъпваха заднешком с вдигнати пред очите си ръце. Кулата отдясно беше почти същата, но човешката фигура този път имаше лъвска глава, а хората под нея бяха затиснали ушите си.
— Боговете Ра и Сехмет — обясни Флин и й посочи вляво и вдясно. — И двамата са въплъщение на различни страни от силите на Бенбена: Ра е ослепителната светлина, Сехмет — проглушаващият звук.
— Да бе — измърмори Фрея. Явно не беше по-склонна да повярва, отколкото преди десет минути.
Отминаха портала и влязоха в друг двор, отрупан с десетки обелиски, едни голи, други изписани, някои не по-високи от човешки ръст, други — десетократно по-високи. Минаха между тях и стигнаха трети портал и дори Кирнан и Гиргис рязко спряха и зяпнаха от удивление при вида на третия двор.
Беше два пъти по-голям от предишните два, които сами по себе си бяха огромни, а покрай стените му имаше огромни статуи на богове и хора. В отсрещния край към небето се издигаше фасадата на колосален храм. Всеки сантиметър от величествената каменна постройка — стени, колони, напречни орнаменти и корнизи — беше боядисан в ярки червени, сини, зелени и жълти цветове, които се открояваха с богатството и жизнеността си дори под яркото слънце; бяха свежи, както в момента на нанасянето им преди хиляди години.