— Ти се опита да ни защитиш, нали? — попита Фрея зад тях. — Когато бяхме у вас вчера, те попитах за скалата. Значи затова не искаше да ми отговориш? Искал си да ни предпазиш.
— Опитвам предупредя вас, че опасно — отвърна Захир, като забави ход заради паднала огромна колона, три метра в диаметър и дълга колкото железопътен вагон, блокирала напълно пътя. — Оазис опасен, лоши хора, опасни, всичко опасно. Ти добър приятел. Аз не искам пострадаш.
Стигна до колоната, хвана се за едно от увивните растения по нея и вдигна крак да започне трудното изкачване. Преди да се закатери обаче, Флин го хвана за ръката.
— Дължим ти извинение, Захир. Повече от едно извинение. Ние не ти се доверихме, обидихме те в собствения ти дом. Съжалявам. Наистина съжалявам.
Египтянинът реагира с една от своите едва различими полуусмивки и отблъсна ръката му.
— Всичко е наред, ще ви убия по-късно. Сега ние продължава. Излезе от оазис. Качва бързо.
Потупа англичанина по рамото, обърна се, покатери се горе, коленичи и подаде ръка на Фрея. Тя също се заизкачва — движението на скалите караше колоната да се тресе, все едно е огромна надуваема играчка, а не четиридесеттонен твърд камък. Докато чакаха да се изкачат и другите, Фрея забеляза някакво движение, горе и вдясно от себе си.
— Вижте!
Бяха на една линия с предната част на храма, макар и много по-ниско. Широка пролука между дърветата им позволяваше да виждат безпрепятствено първия портал с драпираните от пълзящи растения кули и отворените порти. От него излизаха хора и бързаха надолу по каменните стъпала към оазиса — мъже с бронирани жилетки и слънчеви очила, учени, Гиргис и колегите му, Медоус и най-отзад червенокосите близнаци. Нямаше и следа от Моли Кирнан.
— Те вървят по лош път — с безразличие съобщи Захир. — Те умрат. Ние живеем. Елате.
Протегна ръка да помогне на брат си, а Фрея помогна на Флин. Саид се закатери, но Флин не помръдна.
— Моли я няма — извика той. — Останала е вътре.
— На кого му пука за Моли! — изкрещя Фрея. — Хайде!
— Не мога просто да я оставя там!
— Какво значи не можеш просто да я оставиш там? След всичко, което ни причини? Зарежи я, нека се изпържи!
Флин стискаше и отпускаше юмруци.
— Хайде! — крещеше тя и се оглеждаше трескаво наляво и надясно към приближаващите се скали.
— Не мога да я оставя — повтори той. — Въпреки всичко тя ми помогна, запозна ме с Алекс, даде смисъл на живота ми, макар и по свои причини. Не мога просто да я оставя да умре.
— Ти си луд! Наистина си луд!
Той не й обърна внимание, а тръгна към храма и второто стълбище, което се изкачваше до входа му отстрани.
— Вървете — извика им. — Ще ви настигна.
— Не!
Фрея понечи да слезе от колоната и да тръгне след него, но Захир я хвана за ръката и я спря.
— Ще чакаме горе — каза й. — Този път добър.
— Какво правиш, Флин? — изкрещя Фрея. — Тя уби Алекс! Как може да искаш да я спасиш? Тя уби Алекс! Тя уби сестра ми!
Но той вече беше далече и се отдалечаваше още, а гласът й бе погълнат от тътена на Бенбена и оглушителния рев на сближаващите се скали.
„Моля се един ден земята да се отвори и да те погълне, о, срам на утробата ми.“
Това бяха последните думи, които майката на Романи Гиргис му каза — и сега, докато бягаше надолу през оазиса, а скалите се затваряха около него като чудовищни клещи и целият свят сякаш се сриваше, той имаше отвратителното чувство, че предсмъртното й желание е на път да се сбъдне.
Трябваше още от самото начало да разбере, че това е лоша сделка, от онзи ден преди двайсет и три години, когато лудата кучка Кирнан му каза да забрави за самолета и че Бенбенът е това, от което се интересуват хората й. Курви, наркотици, оръжие, уран — това бяха неща, от които разбираше; неща, на които можеше да разчита и които можеше да контролира. Но взривяващи се камъни, древни проклятия… Трябваше да се сети, ако не преди двайсет и три години, то със сигурност тая сутрин, докато летяха над Гилфа и не намираха абсолютно нищо. И особено когато минаха през отвратителния тунел и оазисът се показа пред тях, все едно си е бил тук през цялото време. Тук действаха сили, които не можеше да разбере, фактори, които не можеше да предскаже, неща, които не можеше да подчини на волята си.