И млъкна, понеже видя, че залепеното място е неравно. Изпръхтя отегчено, наведе се до самата лампа и внимателно се опита да намести парченцата.
— И какво каза? — попита Флин.
Отговор нямаше.
— Какво ти каза Фадауи, Алан?
— Никак не ми се иска да повтарям точните му думи — промърмори колегата му и намести парченцата както трябва. — Беше доста изнервен и… о, по дяволите!
Парченцата в ръката му се бяха разместили. Той ги изгледа раздразнено, като че ли се канеше да каже: „Това нямаше да стане, ако ти не ме отвличаше с тим идиотски въпроси“, после посегна към лепилото. Преди да успее да го вземе обаче, Флин се наведе и го премести встрани, като по този начин принуди Пийч да го погледне.
— Какво ти каза, Алан?
За миг погледите им се срещнаха. Пийч с ядосана въздишка остави двете парчета и се облегна в стола си.
— Ако слуховете, които стигат до мене, са верни, горе-долу същото като на делото, когато са го осъдили. Сигурен съм, че си го спомняш.
Флин определено си спомняше. И би ли могъл да забрави?
„Ще те убия, Броуди! — крещеше Фадауи. — Ще ти отрежа топките и ще те убия, мръсна предателска гадина!“
— Но не го приемай лично — посъветва го Пийч.
— А как иначе мога да го приема, по дяволите?
— Съвсем ясно е, че не го е мислил. Нали все пак е археолог, а не гангстер. Е, бивш археолог. Никога вече няма да работи след онова, което направи. Наистина не мога да си представя какво го е прихванало. Може ли?
И посочи тубичката с лепило. Флин му я подаде и Пийч отново се наведе над парчетата.
— Ще ходиш ли довечера на премиерата на книгата на Доналд? — попита Пийч, за да смени темата. — Сигурно ще е много весело, ако онзи противен приятел не се появи.
Флин тръсна глава и се изправи.
— Трябва да хвана самолета за Дакла в пет сутринта. Приятна работа.
Вдигна ръка за довиждане и тръгна към вратата.
— Спомена и за някакъв оазис.
Флин спря и се обърна. Пийч все още беше наведен над чирепите си и явно нямаше представа колко силно ще бъде въздействието на последната му, подхвърлена просто така реплика.
— Откровено казано, не можах да схвана смисъла — продължи той, без да вдига глава от работата си. — Бръщолевеше нещо и много се вълнуваше. Твърдеше, че бил открил нещо. Дали пък не беше, че знаел нещо? Не си спомням точно. Едно от двете, така или иначе. Ставаше дума за оазис все пак. Но нямало да каже на никого — това било отмъщението му. Много напрегнат беше, много притеснен. И слаб като клечка. Ако се замислиш, във всичко това има нещо трагично. Разказвал ли съм ти за жреческите винени амфори от Втората династия в Абидос? Независимо дали е крадец, той разбира от керамика, това не може да му се отрече.
Пийч вдигна глава, но Флин вече го нямаше.
14.
Дакла
Седнала на върха на дюната — пясъкът шепнеше и съскаше около нея от ветреца, — Фрея зачете последното писмо на Алекс. Гласът на сестра й отекваше в главата й с кристална чистота.
„Оазисът Дакла, Египет
3 май
На обичната ми сестра Фрея
Започвам с този надслов, макар да изминаха много години, откакто за последен път се видяхме и си говорихме. Наистина имаше болка и гняв, но тези думи нито за миг не са се обезсмислили, нито за миг не съм престанала да мисля за тебе. Ти си сестричката ми и каквото и да се е случило, каквото и да е било казано и извършено, любовта ми към тебе винаги я е имало, винаги ще я има.
Държа да знаеш това, Фрея, защото напоследък осъзнах, че бъдещето е несигурно място, пълно със съмнения и сенки, затова ако не разкрием сърцата си сега, в този миг, може би завинаги ще изгубим възможността да го направим. Затова повтарям — обичам те, малка сестричке. Повече отколкото мога да изразя с думи, повече отколкото дори можеш някога да си представиш.
Сега е късно вечерта и е пълнолуние, в небето е застанала най-огромната и най-ярка луна, която съм виждала: вижда се така отчетливо, че по повърхността й различавам кратерите и моретата, изглежда толкова голяма, че изпитваш чувството: ако се пресегнеш, ще я докоснеш. Спомняш ли си историята, която ни разказваше татко? Че луната всъщност била врата и че ако се изкачиш там и я отвориш, можеш да минеш през небето и да навлезеш в друг свят. Помниш ли как си мечтаехме за този таен свят — прекрасно вълшебно място, изпълнено с цветя и водопади, с говорещи птици? Не знам как да ти обясня, Фрея, но съвсем наскоро аз погледнах през тази врата и зърнах нещичко от другата страна; то е толкова вълшебно, колкото си го представяхме. По-вълшебно! Когато видиш този таен свят, не можеш да изпитваш друго, освен надежда. Някъде, сестричке, винаги има врата, а зад нея царува светлината, колкото и мрачен да ти се струва светът сега.