Другата папка, която привлече вниманието му, имаше етикет „Магнитометрични данни“. (Дали сензорното устройство от коридора не беше свързано с нея? Уред за измерване на магнитното поле?) Съдържанието на листовете — страница след страница едноцветни точки и петънца — не му говореше нищо. Самите данни не бяха важни. Онова, което го накара да се замисли, беше, че Броуди изобщо използва магнитомер. Магнитомерите, доколкото Ангълтън знаеше, служат за описание на предмети под повърхността и за откриване на метал. При все това в разговора им онази вечер Броуди изрично бе уточнил, че обитателите на Гилфа от Каменния век още не били стигнали до металообработка. За това тук несъмнено имаше някакво съвсем невинно обяснение, но си оставаше любопитно.
— Защо му е магнитомер? — измърмори той в диктофона си, преди да продължи: — И откъде са дошли сателитните изображения? НАСА? Петролните компании? Провери къде може да се направи справка.
Престана да рови в чекмеджетата и огледа още веднъж рафтовете. Всичко беше египтология, доколкото можеше да прецени, с изключение на един раздел, посветен на съвременната политика — с много материали за Ирак — и набутана зад редица кожени томове за древноегипетска архитектура и книга за руските самолети.
— Енциклопедия „Оспри“ на руските самолети — общи той на диктофона си. — Какво ли по дяволите търси това тук?
Остави бюрото на Броуди за накрая. Беше масивно и старомодно, изработено от лакиран дъб, с телефон, лампа, попивателна, поставки за хартия и писалки — обичайните принадлежности, подредени внимателно. Нямаше настолен компютър, което говореше, че англичанинът предпочита да работи на лаптопа си. А сега сигурно го беше взел със себе си в Дакла, защото го нямаше никъде в апартамента. Досадно. Ангълтън се огледа за преносима USB памет, в случай че Броуди си е запазвал резервен запис, но също нямаше. Тъй като времето напредваше, той престана да търси и насочи вниманието си към поставката за хартия, където не откри нещо интересно, и накрая към тома, поставен върху попивателната в средата на масата: „Текстове с клиновидно писмо от санктпетербургския Ермитаж“.
С лист хартия А4 беше отбелязано място към средата на книгата. Ангълтън отвори тома на това място и попадна на снимка на кафеникава глинена плочка, зле пострадала от ерозията и покрита с редове клиновидни знаци. Надписът отдолу гласеше:
„Плочка от дворцовия архив на Лугал-Загеси
(около 2375–50 пр.Хр.). Урук.
От колекцията на Н. Лихачов.“
Загледа се в снимката, после съсредоточи вниманието си върху листа А4. На него Броуди изключително старателно бе преписал клиновидните знаци от плочката или поне ония от тях, които бе могъл да разчете. По-долу бе нанесъл нещо, което Ангълтън реши, че е транслитерация на първоначалните форми, предадена фонетично с латиница. А още по-долу — тук Ангълтън отново гадаеше, макар предположението му да изглеждаше разумно — имаше директен превод на английски с многоточия за неясните или зацапаните клиновидни знаци и добавени в скоби догадки или въпросителни знаци до думите, за чието значение Броуди се бе колебал:
„… на запад след калам (Шумер) и отвъд хоризонта… голямата река артиру (Итеру / Нил) и земите на каммутута (Кемет / Египет)… 50 дана от буранун (Ефрат?)… с изобилие от… говеда, риба, пшеница, гешнимбар (финикови палми?)… град на име манарфур (Менефер / Мемфис?)… цар, който управлява всички… с голям страх от враговете заради… тукул (оръжията?) говори… от ан (небесата / небето?) под формата на лагаб (камък?) и ги повежда в битка начело на царската армия… бил (изгаря?) с ослепителна светлина и ухуб (заглушава?)… болка и прилошаване… С това оръжие враговете на каммутута от Севера са унищожени и от Юга са унищожени… Изтокът и Западът са превърнати в прах, така че техният цар владее всички земи около артиру и никой не може да му се опълчи, нито някога да го победи, тъй като в ръцете му е митум (боздуганът?) на боговете… най-страшното оръжие на света… пазете се и никога не тръгвайте срещу царя на каммутута, защото в гнева си той ще… до пълно унищожение.“
Прочете текста няколко пъти, без изобщо да разбере за какво става дума.
— Странни дивотии за скали и оръжия — записа в диктофона си, като тръскаше смаяно глава за нещата, които хората намират за интересни. Помълча за миг и добави: — Навярно няма отношение към работата.
Върна листа на мястото му, затвори книгата и я намести върху попивателната, за да изглежда точно както я беше заварил. Огледа стаята за последен път. Постави подслушвателните устройства — едно в телефона, второ зад рафта с книги и трето под канапето в хола — и излезе от апартамента. Беше останал там почти деветдесет минути и според неговите пресмятания самолетът на Броуди още не беше изминал и половината път до Кайро. Добра и прецизна работа, помисли си. За това му плащаха. Тъкмо по тази причина беше най-добрият.