19.
Кайро — Маншиет Насър
— Дами и господа, почетният ни гост днес не се нуждае от специално представяне. Както знаете, той е роден в нашата общност и си остава неин почитан и уважаван член, макар животът да го е отвел другаде.
През годините щедростта му постави началото на множество здравни и образователни програми тук, в крайбрежния Маншиет Насър, сред които тази амбулаторна клиника е последната. Макар да постигна успех и богатство, той никога не забрави корените си, нито пренебрегна събратята си забали. Той е едновременно приятел, благодетел и — убедена съм, че ще се съгласите — баща за всички нас. Моля, приветствайте сърдечно господин Романи Гиргис.
Разнесоха се ръкопляскания и един човек с кисело изражение, тъмни очила и безукорно ушит костюм се изправи. Сплъстената му сивееща коса, прилепена с брилянтин към скалпа, му придаваше вид на гущер — жълтеникави бузи, тънки като чертици устни. Той лизна с език крайчето на устата си, кимна на събралите се видни хора, наведе се да целуне бузата на коптския епископ, който седеше на стола до него, отиде при жената, която го бе представила и й стисна ръката.
— Благодаря — обърна се към публиката с дълбок плътен глас като боботенето на тежък камион; гласът изобщо не подхождаше на човек с толкова крехка физика. — За мен е голяма чест, че присъствам на откриването на новия медицински център. На госпожица Михаил… — той кимна към жената до себе си, — на негово високопреосвещенство епископ Маркос, на съвета и настоятелите на забалския фонд за развитие на столицата… повтарям отново — благодаря на всички ви.
Последва принудително мълчание, докато фотографът правеше снимки на Гиргис и останалите гости.
— Както спомена и госпожица Михаил, аз съм забал и се гордея с това. Роден съм в Маншиет Насър, само на няколко преки от тук. Като дете обработвах заедно с родителите си, каруците за смет и макар положението ми, хвала богу, да се е променило и подобрило… — Той хвърли поглед към епископа, който се усмихна и кимна, докато прокарваше ръка през брадата си. — … Маншиет Насър си остава мой дом, а обитателите му — мои братя и сестри.
Любезни ръкопляскания. Нови щракания на фотоапаратите.
— През последните петдесет години става събиране, подреждане и рециклиране на сметта по начин, който позволява тя да се контролира. А тъй като го правят на ръка, постигат стандарт на ефективност, който е несравним с механизираната обработка. Поради това обаче те са и твърде податливи към инфекции на хепатит от нараняванията и драскотините, получавани по време на работа. И баща ми, и дядо ми умряха от тази ужасна болест, така че това е причината да участвам с гордост в проект, който ще помогне да се понижат инфекциите и да се осигури безплатна ваксинация срещу хепатит на всички нуждаещи се.
Разнесоха се одобрителни възгласи.
— Вече казах достатъчно, така че просто искам още веднъж да ви благодаря за присъствието днес и да обявя, че Центърът за ваксинации „Романи Гиргис“ в Маншиет Насър…
Той разпери ръце и с жест обхвана вътрешния двор, където се бяха събрали, околните сгради и стъклените врати с червени кръстове.
— … е открит!
Гиргис пое от ръцете на г-ца Михаил ножиците и — докато гостите ръкопляскаха — пристъпи към опънатата през двора лента. Фотографът бе коленичил, за да увековечи събитието. По някаква причина лентата не се поддаде на остриетата и Гиргис опита пак. После отново, стръвно, бореше се с нея. Лентата обаче не искаше да се предаде и докато Гиргис се мъчеше с нея, ръкоплясканията затихнаха, спряха и на тяхно място се чу смутен шепот, а тук-там и хихикане. Ръцете на Гиргис затрепериха, на лицето му се изписа първо досада, а после и гняв. Госпожица Михаил му се притече на помощ и опъна лентата, докато Гиргис продължаваше да щрака с ножиците.
— Аз ви давам пари, а вие ме правите на глупак — изсъска той.
— Ужасно съжалявам, господин Гиргис — измънка тя; ръцете й се разтрепериха повече и от неговите.
— И кажете на ония мърльовци да не правят повече снимки.
Ядосан, той отново се нахвърли върху лентата и тя най-сетне се предаде. Гиргис пак лепна великодушната усмивка върху лицето си, обърна се към събраните гости и вдигна ножиците във въздуха. Ръкоплясканията се подновиха и проехтяха из вътрешния двор. Гиргис остана неподвижен за миг, после сложи ножиците в ръката на госпожица Михаил, но така, че върховете им се забиха във възглавничката под палеца й, без никой друг, освен тях двамата да забележи.