— Не разбирам — заяви Фрея с по-писклив глас, отколкото й се искаше. Отстъпи още една крачка и се огледа за оръжие, което да използва, ако непознатият я нападне. На едно дърво вляво беше подпряно гребло. Тя внимателно пристъпи натам. Мъжът, изглежда, отново отгатна мислите й, тъй като се пресегна, откачи ножа от колана си, сложи го на земята и отстъпи от него.
— Няма опасен — заяви на английски със силен акцент. — Няма опасен за тебе.
Продължаваха да се взират един в друг. Във въздуха се носеше чуруликане на птички и цвърчене на насекоми. Мъжът бавно махна памучния шал. Откри се дълго брадато лице, черно като абанос и набраздено с дълбоки бръчки, с високи издадени скули, под които бузите изглеждаха хлътнали като изгребани с лъжица. Очите му бяха зачервени от преумора, а в брадата му имаше набити песъчинки.
— Той не опасен той. — И посочи гърдите си с пръст. — Той приятел.
Ръцете на Фрея се поотпуснаха, макар да останаха свити в юмруци.
— Кой сте вие? — попита тя с малко по-уверен глас. — Какво искате?
— Той идва за доктор Алекс. Той…
Очите му се свиха, докато се опитваше да намери думата. С раздразнено цъкане с език показа, че се е отчаял, и с жестове показа как е чукал на вратата.
— Няма никой… — обясни той. — И се върна в къща, ти…
С още жестове показа възглавница под главата. Че така е намерил Фрея — заспала.
— Съжалява. Не е искал уплаши.
Вече беше ясно, че не й мисли злото, така че Фрея разтвори юмруци и отпусна ръце. Кимна му, че може да си вземе ножа. Той се наведе и го вдигна, закачи го на колана си, после свали от рамото си платнена торба и я протегна към нея.
— Открил това — каза и кимна към пустинята. — За доктор Алекс.
Фрея прехапа устни. Гърдите й се стегнаха.
— Алекс е мъртва — заяви тя, но думите й прозвучаха глухо и безчувствено като че ли се опитваше да се разграничи от тях. — Почина преди четири дни.
Човекът явно не я разбираше. Фрея опита пак, с други думи, но отново без успех. Отчаяна, тя прокара пръст през шията си — единственият начин да изрази смъртта, който й хрумна. Веждите му рязко се вдигнаха, той промърмори нещо на арабски и вдигна ръце към небето в израз на изумление и потрес.
— Не, не е убита — побърза да го успокои тя, като видя как схваща нещата. — Тя сама се е убила — самоубийство.
И този път думите не означаваха нищо за него, така че й трябваше още половин минута, преди той да схване. Последва широка усмивка — зъбите му бяха кафяви.
— Доктор Алекс заминала — тържествуващо заяви човекът. — Почивка.
Как беше успяла да създаде това впечатление у него, нямаше представа, но тъй като не й се искаше да го поправя отново, тя просто кимна.
— Да — съгласи се тя. — Доктор Алекс замина.
— Ти окт?
— Моля?
Той плесна с ръце и притисна длани, за да покаже близост, връзка.
— Окт? — повтори той. — Сестра?
— Да — потвърди тя и неволно се усмихна на абсурдната ситуация. — Да, аз съм сестрата на доктор Алекс, Фрея.
И вдигна ръка за поздрав. Той изкопира жеста, после отново й подаде торбата.
— Дадеш на доктор Алекс.
Фрея пристъпи напред и взе торбата.
— Това на Алекс ли е?
Той се намръщи объркано, но като схвана какво му казва, поклати глава.
— Не на доктор Алекс. Той намерил. В пясък. Далече.
Протегна едната си ръка към пустинята.
— Далече-далече. Половината път до Гилф Кебир. Човек.
Прекара пръст през гърлото си, както Фрея преди малко. Човекът, за когото говореше, сигурно беше мъртъв, макар тя да не беше сигурна дали е убит, или е умрял от естествена смърт.
— Доктор Алекс дава пари — продължи той. — Доктор Алекс казва открие човек в пустиня, той открива ново нещо, той носи.
Бръкна в джоба на наметалото си, извади един ролекс и й подаде и него.
— Не разбирам — намръщи се Фрея, държеше торбата в едната си ръка, а часовника в другата. — Защо са й притрябвали тия неща на Алекс?
— Дадеш на доктор Алекс — повтори той. — Тя знае.
Фрея не спираше да го разпитва — защо Алекс му е платила, кой е човекът от пустинята, за какво става дума изобщо, — но той явно реши, че си е свършил работата, и с едно последно „дадеш го на доктор Алекс“ се поклони, обърна се и изчезна зад ъгъла, а Фрея остана загледана безпомощно след него.