Спря рязко, бореше се с напиращите сълзи. Флин се поколеба как да реагира, после я прегърна, заведе я до един стол и я сложи да седне.
— Няма нищо, няма нищо — прошепна й. — Успокой се. Тук си в безопасност.
Тя си избърса очите, махна ръцете му, може би прекалено рязко, но това беше, защото се срамуваше от слабостта си, искаше да дойде на себе си. Последва мълчание. Флин я гледаше загрижено. После се извини, излезе и след няколко минути се върна с жилетка и с чаша, от която се вдигаше пара.
— Чай. Английското разрешение за всички проблеми.
Тя, изглежда, се бе поуспокоила и се усмихна вяло.
— Благодаря — промълви тихо. — Съжалявам, не исках…
Той вдигна ръка да й покаже, че няма за какво да се извинява, сложи чашата на ъгъла на бюрото, издърпа стола и седна точно срещу нея. Остави я още няколко минути да се съвземе и отново я попита какво се е случило.
— Опитаха се да ме убият — отвърна тя с по-твърд и по-уверен глас. — Снощи, в оазиса. Същите хора са убили и Алекс, не е било самоубийство.
Той понечи да каже нещо, но спря, остави я да разкаже историята по свой начин, както пожелае. Фрея отпи глътка чай и заговори. Описа всичко, което се бе случило предния ден, като започна с разкритието на Моли за морфиновата инжекция и продължи нататък: доктор Рашид, полицейският участък, загадъчната платнена торба, близнаците, гонитбата през оазиса — всичко. Флин я слушаше приведен напред със съсредоточено присвити очи. Не коментираше нищо и изглеждаше външно спокоен, макар че напрегнатият му поглед и леко разтрепераните му ръце подсказваха, че разказът й му влияе по-силно, отколкото му се иска да покаже. Когато тя свърши, той поиска да види нещата, които бе донесла. Тя сложи раницата на коленете си, отвори я и му ги подаде едно по едно — фотоапарата, кутийката с лентата, компаса. Флин ги огледа внимателно.
— Те са убили Алекс — повтори Фрея. — И това е свързано с човека от пустинята и с нещата в тази торба. Руди Шмит — това беше името в портфейла. Говори ли ти нещо?
Флин поклати глава, без да откъсва поглед от фотоапарата.
— Никога не съм чувал за него.
— Защо Алекс ще се интересува от неговите неща? И защо някой я е убил заради тях?
— Не знаем със сигурност, че е убита, Фрея. Не бива прибързано да…
— Сигурна съм — настоя тя. — Нали ги видях? Видях какво направиха с онзи старец. Те са убили сестра ми, те са й поставили инжекцията. И искам да знам защо.
Той вдигна глава и я погледна в очите. Като че ли се канеше да каже нещо, но отново се отказа и само кимна вяло.
— Добре, вярвам ти. Някой е убил Алекс.
Останаха загледани един в друг за миг, после той продължи да оглежда предметите. Остави фотоапарата и лентата на бюрото и отвори компаса, нагласи скъсаната медна жичка.
— Разкажи ми отново за останалите неща от торбата — подкани я. — За картата и глинения обелиск.
Тя ги описа — мистериозните символи върху обелиска, разстоянията и компасните данни за местоположението, нанесени на картата. През цялото време Флин въртеше в ръце компаса и като че ли я слушаше само с половин ухо, макар че както и преди ръцете му едва забележимо потрепваха, а блесналият му поглед издаваше повече интерес — дори вълнение, — отколкото можеше да се съди по равнодушния му външен вид.
— Според мен този Руди Шмит се е опитал да стигне пеш от Гилф Кебир до Дакла. — Фрея се загледа в англичанина в опит да разбере какво мисли, дали изобщо я възприема сериозно. — Знам, че Алекс е работила в Гилф Кебир, тя споменава за това в писмата си. Има някаква връзка между двамата. Не знам каква точно, но определено има връзка и тя е довела до убийството й.
Приведе се и взе фотоапарата и кутийката с лентата.
— Мисля, че отговорите са тук. Затова бандата от оазиса ги търсеше. От тях ще разберем какво става. Трябва да проявим снимките.
Флин мълчеше и продължаваше да върти компаса в ръце. После, сякаш взел решение, го пусна в раницата на Фрея и се изправи.
— Първо трябва да ти намерим безопасно място. — Погледна я в очите. — Ще те заведа в американското посолство.
— След като проявим филмите.
— Не, сега. — Той тръсна глава. — Не знам какво става и кои са тия хора, но явно са опасни и колкото по-бързо се махнеш от улиците, толкова по-добре. Да тръгваме.
Протегна ръка да й помогне да стане, но тя не помръдна от мястото си.
— Иска ми се да знам какво има на филмите. Те са убили сестра ми и искам да разбера защо.