— Те са тук!
Той говореше по телефона и, изглежда, се стресна.
— Фрея! Аз само…
— Те са тук — прекъсна го тя. — Двамата от оазиса. Ония, които се опитаха да ме убият. Качват се по стълбите. А мисля и че с асансьора.
Очакваше Броуди да се подвоуми, да я попита дали е сигурна, но той реагира незабавно.
— Ще ти позвъня пак — каза набързо по телефона, тресна слушалката, сграбчи ръката на Фрея и я издърпа в коридора. Докато излизаха, се чу трополене, щракане и вратите на асансьора започнаха да се разтварят. Реакцията на Флин отново беше мигновена — той я прикри с тяло и пристъпи напред. Вратите се отвориха и отвътре се показа човек с костюм и пистолет в ръка. Флин удивително силно го удари с юмрук и му разби носа. Човекът полетя назад със стичаща се по устата и брадичката кръв и се удари във вътрешната стена на асансьора. Преди да успее дори да разбере какво става, Флин вече се оказа над него и му стовари още три удара един след друг — единият, в корема, го накара да се превие, другият, в бъбреците, го запрати странично в ъгъла на кабинката, а третият, в челюстта, го просна на пода замаян.
— Боже мой — поразена възкликна Фрея.
— Нямам чувството, че е дошъл на чай и приказки — обясни действията си Флин, сграбчи я отново за ръката и я задърпа по коридора и през вратата на пожарния изход. Докато тя се затваряше зад тях, вратата към стълбището рязко се отвори.
Флин и Фрея бързо заслизаха по металните стъпала, които водеха към покрива на съседната, малко по-ниска сграда, прескачаха ги през едно. Скочиха върху каменните плочи на покрива и затичаха покрай редица гигантски климатични инсталации.
— Къде си се научил да действаш така? — задъхано попита Фрея.
— В Кеймбридж — отвърна Флин и погледна през рамо, за да се увери, че не ги преследват. — Два пъти шампион по бокс. Само благодарение на това изкарах трите години специализация за жреческата култура в Средното царство.
Стигнаха до нови стъпала, които ги изведоха до много по-обширно покривно пространство с малък бял купол в центъра и саксии кактуси по ъглите. Щом тръгнаха да го пресичат, вратата на пожарния изход. Зад тях с трясък се разтвори. Чуха се викове и тропане на крака. Флин и Фрея преминаха в спринт и изненадаха група студенти, седнали на една пейка.
— Още не си предала писмената си работа, Айви Фарси — извика Флин и размаха пръст на едно дебеличко момиче с копринен шал. — Да е на бюрото ми утре сутринта.
— Добре, професор Броуди — измънка момичето, докато се опитваше да скрие цигарата в шепа.
— И никакво пушене! — подвикна той през рамо.
Подминаха една стая за молитви, където няколко реда мъже бяха коленичили с опрени в килима чела, и се шмугнаха в друга врата по-нататък. Флин я затръшна и спусна резетата отгоре и отдолу.
— Бързо!
Преведе я по полутъмен коридор, покрай семинарни зали и кабинети. Цялата сграда като че ли се тресеше от ритниците и юмруците, които се сипеха по залостената от тях врата. Вдясно от тях, някъде по средата на коридора, имаше тясно стълбище, разположено между две водни охладителни системи. Тръгнаха надолу, но веднага се върнаха, защото долу имаше двама души — същите, които Фрея бе видяла да се мотаят в двора.
— Лошо! — промърмори Флин. — Лошо, лошо, лошо!
Огледа се трескаво, хвана единия охладител, блъсна го по стълбите към двамата мъже, които вече се качваха, и викна:
— Хайде!
Хукнаха по коридора, излязоха от друг пожарен изход и слязоха в двора на университета.
— Пак ли си закъснял за лекции, Флин? — чу се глас. — Майчице, дори древните египтяни са били по-точни от тебе!
— Много смешно, Алан — промърмори Флин и бързо преведе Фрея покрай колегата си.
Влязоха в университетския стол, затичаха между редиците метални маси и столове за учудване на всички й отново излязоха на двора през вратата в другия край. Спряха, останали без дъх. Но почти веднага отляво се чуха викове и трима души се втурнаха към тях иззад ъгъла. Викове долетяха и откъм стола — близнаците нахлуха в него като хуни, блъскаха и събаряха всичко.