— Не смея да рискувам — извика в отговор Райтер. — Ако долу има камъни, ще се преобърнем.
— Какви са шансовете ни?
— Някъде на юг от нула.
От салона долиташе напев: „Аллах-у-Ахбар“; вторият пилот и навигаторът гледаха с ужас как стрелката на алтиметъра неумолимо се движи към последните метри.
— Ако се измъкнем от това, непременно ми запази ония снимки, Руди — изкрещя Райтер в последния момент. — Чу ли? Искам да видя циците и задника на оная мацка!
Алтиметърът спря на нулата. Райтер отчаяно дръпна лоста за последен път и носът по някакво чудо го послуша и се повдигна. Макар че се удариха в земята с почти 400 километра в час, поне го направиха в хоризонтално положение. Чу се ужасяващ, разтърсващ костите трясък; при удара египтянинът изхвърча от седалката и полетя първо към тавана, после към стената; вратът му изпращя като съчка. Отскочиха, после пак паднаха на земята. Светлините в кабината изгаснаха, десните люкове се строшиха навътре и като скалпел смъкнаха кожата от лицето на Райтер. Истеричните му писъци почти изчезнаха сред рева на бурята. През отворите изригна пясък.
Близо километър се носиха по равния терен, подскачаха и се тресяха, но някак оставаха в права линия. А после носът на самолета се блъсна в невидима преграда и машината започна да се върти — четиринайсеттонният АН се мяташе като лист на вятъра. Един пожарогасител се отпра от стойката си, натресе ребрата на навигатора и ги строши, като че ли бяха от порцелан; вратата на стенния шкаф се отскубна от пантите и направи на каша тила на Райтер. Продължаваха да се въртят, в задушаващия мрак на кабината бе изчезнало всяко чувство за цел и посока — всичко се преобръщаше хаотично. Накрая след нещо, което изглеждаше като цял век, но сигурно беше секунди, забавиха ход и самолетът започна да се върти по-бавно. Пясъкът опря здраво в корпуса и накрая спряха — наклонени назад на върха на стръмен склон с нос, сочещ нагоре.
За миг всичко беше неподвижно, само пясъчната буря продължаваше да блъска по корпуса и люковете, а острата смрад на прегрятия метал заливаше кабината. Вторият пилот замаяно се размърда.
— Курт?… Джери?
Нямаше отговор. Той се пресегна и пръстите му напипаха нещо топло и мокро. Започна да разкопчава колана. Усети, че самолетът се накланя. Той спря, изчака, после продължи да бърника, махна колана и се измъкна от креслото. Още едно накланяне. Носът на самолета се люшваше ту нагоре, ту надолу. Вторият пилот замръзна. Опитваше се да разбере какво става. Взираше се в мрака.
Самолетът отново се люшна, носът му пак започна да се издига и този път не спря, докато не застана в почти вертикално положение. АН-ът започна да се хлъзга назад. Опря се в нещо, спря, после отново се запързаля, спусна се с опашката напред… някъде.
Пясъчната буря бе изчезнала, ветровете изведнъж бяха разчистили сенките от двете страни. Самолетът подскачаше и се свличаше в нещо като клисура. Накрая с оглушителен трясък падна в някаква гъста горичка. Няколко минути се чуваше единствено пукането и съскането на измъчения метал. После започнаха да се прибавят и други звуци: шумолене на листа, далечен ромон на вода и — отначало тихо, но засилващо се все повече — птиче чуруликане.
— Курт? — стенеше един глас. — Джери?
2.
Вашингтон, Пентагонът
Същата вечер
— Благодаря на всички, че дойдохте. Извинявам се, че се наложи да ви повикам толкова набързо, но нещо… нещо възникна.
Говорещият дръпна дълбоко от цигарата си, махна с ръка да разсее дима и погледна втренчено седемте мъже и жената на масата пред него. Апартаментът беше без прозорци, почти нямаше мебелировка и изглеждаше скучен като стотиците офиси, заврени в Пентагона. Единствената му отличителна черта бяха големите карти на Африка и Близкия изток, покрили по-голяма част от едната стена. Необичайна беше и масивната стояща лампа, поставена на пода до картата и обърната така, че макар да осветяваше добре самата карта, всичко останало в стаята, включително и хората, оставаше в дълбока сянка.
— Преди четиридесет минути — продължи говорещият — една от радиостанциите ни прихвана съобщение от Сахара.
Бръкна в джоба си, извади портативна лазерна показалка и когато се обърна към стената, върху областта на Средиземноморието се появи червена точка.
— Изпратено е някъде от тук.