— Другите са още зад нас! — извика Фрея, понеже второто беемве се показа иззад ъгъла и се засили след тях. Близнаците, наведени от прозорците, започнаха да стрелят. Пешеходците се пръскаха по тротоарите, пищяха и се мъчеха да намерят укритие. Един куршум удари задното стъкло на таксито и по Фрея се посипаха ситни парченца. Друг изсвистя покрай рамото на Флин и се заби в контролното табло.
— Е, за това возене няма да ти взема пари — навъсено се пошегува Флин, докато се опитваше да овладее колата, която с бясна скорост мина под носа на един засилил се автобус. Фрея се сви на седалката от ужас и извика:
— Поне се отървахме от единия!
— Де да беше така — изръмжа Флин и рязко смени посоката, защото първото беемве излетя от една странична улица, зави рязко по прашния асфалт и се намести зад колата на близнаците. Изведнъж воят на сирените нарасна и първо едно, а после второ и трето полицейско деу се присъединиха към гонитбата.
— Боже мой — извика Флин, когато и един полицейски мотоциклет се залепи за задната им броня, но той почти веднага поднесе, падна настрани и се заби в някакви кафези с гълъби. Фрея за миг зърна как мотоциклетистът замаяно се изправя, заобиколен от птичи пера като от мръсен сняг, после завиха и полицаят изчезна.
Вече се отдалечаваха от центъра. Европейските сгради в стил от началото на XX век бяха изместени от грозни бетонни блокове, между които се виждаха джамии и здания в средновековен стил — всички със солидна зидария и прозорци с изящни орнаменти. Движението стана още по-натоварено и това принуждаваше Флин постоянно да променя посоката. Първите две полицейски коли се сблъскаха в опита си да изпреварят задното беемве и шофьорите им изгубиха управление. Едното деу се удари ребром в масите и столовете на някакво кафене и те се разхвърчаха, а клиентите побягнаха. Другото закачи бордюра и се преобърна по покрив, плъзна се по улицата сред рояк искри и накрая — със силен удар — спря в една улична лампа. Третото деу остана с тях още малко, преди да катастрофира и също да отпадне от преследването — не успя да навлезе правилно в един завой и се заби в каросерията на пълен с телета камион. Ужасените животни се заблъскаха панически, две дори скочиха през задния капак и хукнаха по улицата. В преследването се включиха две нови полицейски коли с надути сирени и мигащи аварийни светлини, но скоростта беше толкова голяма, че и те скоро изостанаха. Единствено беемветата безжалостно следваха Флин и Фрея, копираха всичките им завои и не им позволяваха да се откъснат.
Навлязоха устремно в опасно тясна уличка — пешеходците в ужас се разбягваха пред тях. От двете им страни се точеха магазини и сергии — месарски павилион, претрупан с хлъзгава розова карантия, огромни чували, преливащи от пухкав бял памук, — а улицата ставаше все по-тясна и по-тясна, задушаваше ги, вече беше невъзможно да се отбягват куршумите, идващи от беемветата.
— Настигат ни! — извика Фрея.
Флин не отговори, просто гледаше втренчено напред, без да спира да натиска клаксона. Летяха към огромен каменен портал с две високи минарета от двете страни. Самият портал беше в процес на подновяване и фасадата му бе покрита с паянтово скеле, върху чиито плоскости имаше натрупани чували цимент и огромни каменни блокове.
— Опитват се да ни спукат гумите! — Гласът на Фрея беше отчаян, погледът й сновеше между беемветата и портала. — Моля ти се, Флин, направи нещо! И то веднага!
Той отново не каза нищо; погледът му беше прикован в скелето, зъбите му бяха стиснати. Хвърли поглед в огледалото за обратно виждане, отпусна съвсем леко газта, за да допусне беемветата още по-близо, после отново натисна педала докрай и изви волана вдясно.
— Господи! — изпищя Фрея. — Какво правиш?!
— Наведи се и се дръж здраво! — извика той и блъсна фиата право в дървените подпори на скелето. Паянтовото съоръжение се залюля, хлътна и започна да се срутва. Фиатът и водещото беемве едва успяха да се промъкнат, преди цялата постройка да се сгромоляса в облак прах и строителни отпадъци, които смазаха второто беемве като яйце, ударено с парен чук.
Флин зави наляво и подкара на зигзаг по вече разширяващите се улици. Скоро излязоха на една естакада, водеща обратно към центъра. Макар че движението беше натоварено, между отделните коли имаше доста пролуки и Флин успя да вдигне сто, като минаваше ту в едно, ту в друго от трите платна. Беемвето може и да беше по-бързо, но фиатът — малък и маневрен — беше по-пригоден за тази гоненица и бавно и неумолимо започна да се откъсва. Когато накрая излязоха от естакадата и се спуснаха по лъкатушещ път към горния край на Майдан Тахрир, откъдето всъщност бе започнало преследването, между тях и преследвачите им имаше почти четиристотин метра.