— Искам да те помоля за една услуга — започна той.
— Да проявиш едни снимки. Колкото може по-бързо. Можеш ли да го направиш?
— Надявам се — отвърна Майди и обхвана стаята с широк жест. — Все пак това е фотографско студио.
Флин кимна на Фрея и тя отвори раницата и извади фотоапарата и пластмасовата кутийка.
— Били са в пустинята — поясни Флин. — Навярно години, така че не съм особено оптимистично настроен.
— Зависи какво искаш да кажеш с това „в пустинята“ — замислено каза Майди, докато въртеше предметите в ръце. Огледа първо апарата, после кутийката: свали капачето й и повъртя заснетия филм в ръка. — Ако са били върху някоя дюна под пряка слънчева светлина, да — филмът ще е опържен и ще е невъзможно да се прояви. От друга страна, ако са били покрити…
— Бяха в брезентова торба — обади се Фрея.
— Тогава може и да излезе нещо. Ще се заема първо с лентата — с филма във фотоапарата може да е по-сложно. Ще ме изчакате ли тук, докато ги проявя?
Флин се усмихна.
— Това е най-добрият вариант.
— Привилегировано проявяване с допълнителен чай като бонус?
— Още по-привлекателно.
Майди остави фотоапарата на бюрото си, отиде до една врата и я отвори. Това беше тъмната му стаичка: с леген, съд за промиване, отделение за сушене, апарат за преглед на негативи, рафтове с шишенца за химикали.
— Ще ми трябват двайсетина минути — каза той, подхвърли ролката във въздуха, хвана я, намигна им, влезе в стаята и затвори вратата. — И да няма натискане на дивана! — долетя приглушеният му глас.
За миг те останаха неподвижни, малко смутени от думите на египтянина. После Флин я докосна по рамото и попита:
— Добре ли си?
Тя кимна.
— Сигурна ли си?
Още едно кимване и тя на свой ред попита:
— А ти как си?
Той разпери ръце.
— Че аз съм в музей! Къде бих се чувствал по-добре?
Фрея се усмихна — повече заради опита му да се пошегува, отколкото на самата смешка. Погледите им се срещнаха, но никой от тях не знаеше какво точно да каже, как да предаде с думи ужаса от онова, което току-що им се беше случило.
— Имаш ли все пак представа кои бяха тези хора? — попита тя накрая.
— Е, със сигурност не бяха братя Маркс.
Този път тя не се усмихна. Флин я стисна окуражително за ръката.
— Всичко ще се оправи — увери я. — Повярвай ми. Ще се измъкнем от тази каша.
Постояха още малко така, загледани един в друг.
После, като че ли от неудобство заради близостта, се пуснаха. Фрея седна в един кожен фотьойл и започна да прелиства албум с въздушни снимки на египетски паметници, а Флин отиде до рафтовете с кутии, прокара пръст по етикетите им, измъкна една наслуки — колекция от барелефи — и разсеяно започна да преглежда съдържанието й. Възрастен човек се появи с две чаши чай и сложи захар и в двете, после излезе. Едно врабче влетя през прозореца, кацна за миг върху един от вентилаторите, после излетя обратно по същия път. Изтекоха двайсет минути. Двайсет и пет. Трийсет. Мина почти три четвърти час, преди вратата на тъмната стаичка да се отвори и Майди да покаже главата си.
— Стана ли? — попита Флин и тръгна към него.
Египтянинът беше намръщен.
— Ами… проявих снимките, ако за това питаш, макар че трябва да кажа… Не бих искал да изглеждам като някой лигльо, но…
Поклати глава и им махна да отидат при него.
— По-добре елате да видите.
Флин и Фрея се спогледаха и го последваха в тъмната стаичка. Тя вече беше осветена от голата крушка на тавана. Майди отвори сушилнята и извади дългата лента. Сложи я върху апарата за преглед на негативи и угаси крушката, като същевременно превключи нещо отстрани. Появи се флуоресцентна светлина, която позволяваше да се различат образите.
— Никой не може да каже, че съм тесногръд — изсумтя той, докато им правеше място пред екрана, — но съгласете се… това е музей, а не порноклуб все пак.
Двамата се наведоха над негативите. Трябваше им само секунда, за да схванат точно какво виждат, и двамата се опулиха — едновременно стреснати и отвратени.
— Боже мой — въздъхна Флин.
Черно-белите снимки бяха на едра, доста привлекателна жена с дълги чорапи с жартиери, прашки и дълбоко изрязан сутиен, макар че след няколко кадъра сутиенът и прашките изчезваха и разкриваха гърди, силно окосмяване между краката и изключително сочен задник. Жената, изглежда, бе на легло в хотелска стая: понякога лежеше с предизвикателно вдигнати крака, но главно коленичеше със задник към обектива, като същевременно вкарваше в себе си неестествено голям банан.