Двамата младежи отново се замотаха покрай тях; този път момичето говореше по мобилния си телефон. Флин отново ги изчака да отминат, преди да поднови разказа си:
— Бенбенът обаче е нещо повече от символ. — Лицето му бе притиснато към витрината, лакътят му все така докосваше ръката на Фрея. — От древните текстове и надписи знаем, че той е бил действителен физически предмет — камък, оформен като обелиск. Някои учени предполагат, че по произход е метеорит или част от метеорит, макар че текстовете по въпроса са заплетени и подлежат на различни тълкувания. Онова, което знаем, е, че Бенбенът е бил разположен в светилището на големия слънчев храм на Иуну и — по всичко личи — е притежавал необикновени свръхестествени сили.
Фрея го изгледа любопитно и малко скептично.
— Знам, знам, че звучи като от „Похитителите на изчезналия кивот“, макар че вече имаме доста потвърждаващи сведения — в това число и документ от царския шумерски архив — и те са забележително последователни в описанието си. В тях се предрича как Бенбенът ще бъде въвлечен в битка като глава на фараонската армия, как ще издаде странен звук и ще излъчи заслепяваща светлина, с което напълно ще разгроми противника. А това навярно обяснява двете алтернативни имена, с които е бил назоваван: керу-ен Сехмет, гласът на Сехмет — Сехмет е древноегипетската богиня на войната — и инер-ен, седжет, камък на огъня. Между другото, точно това изобразява и символът. — Пръстът му се спря на мотива върху страната на глинения обелиск. — Седжет, йероглифът за огън. Оформеният като кръст край изобразява мангал с разпален в него огън…
Той отново спря и вдигна ръце както предния път.
— Това обаче се отклонява от нашата тема. Въпросът е, че Бенбенът и уехат сещат — Скритият оазис — са били неразривно свързани и човек не може да говори за едното, без да спомене другото. По всичко личи, че камъкът поначало е бил разположен в един от храмовете на оазиса — както споменах, тук говорим за хиляди години преди Христа, дълго преди колонизацията на поречието на Нил дори да започне. И макар да не можем да сме сигурни, някои данни ни навеждат на мисълта, че оазисът е смятан за толкова свят, тъй като Бенбенът е открит именно там. Между двете е поставян знак за равенство. Ето защо както уехат сещат, така и оазисът често се наричат по един и същи начин — инет бенбен, долината на Бенбена.
Погледна Фрея с безпокойство да не би да я е претоварил със сведения. Тя обаче му кимна да не се тревожи. След като погледна за последен път витрината, той и махна да излязат. Минаха отново под ротондата и излязоха в галерия с обърнати към атриума балкони.
— Има и още една причина Бенбенът да е свързан с всичко това. — Флин размаха снимката. — Това е несъмнено най-точното и най-подробното описание на Скрития оазис, с което разполагаме, особено по отношение на Бенбена… Сега насам.
Завиха надясно към друга стая, също така празна — в нея имаше колекция изписани с йероглифи папируси. В другия край имаше висока до гърдите витрина, простираше се покрай цялата стена. Флин отиде до нея, спря, погледна надолу и на устните му заигра замислена усмивка. Вътре имаше папирус, покрит с неравни колони текст, изписан с черно мастило. За разлика от останалите експонати, повечето от които бяха калиграфски оформени, с прекрасни цветове и сложни орнаменти, този изглеждаше безличен и небрежен, йероглифите му сякаш се люлееха и се блъскаха един в друг, като че ли бяха написани набързо. Дори не приличаха на нормални йероглифи — символите бяха разхвърляни и изписани лошо, застъпваха се и приличаха повече на арабски документ, отколкото на традиционна египетска пиктограма. Фрея се наведе и прочете обяснителната бележка зад витрината:
„Папирус Имти-Хентика.
От гробницата на Имти-Хентика,
Върховен жрец на Иуну / Хелиополис,
VI династия, по време на царуването на Пепи II (около 2246–2152 преди Христа).“
— Въпреки вида му, според много изследователи това е най-важният папирус в колекцията — каза Флин. — Ако се изключат списъкът с царе на Тюрин и текстовете от Оксирхинкус, това навярно е най-ценният египетски папирус.
Постави длани върху стъклото на шкафа. Начинът, по който се взираше в текста, издаваше почти благоговение. Последва мълчание.
— Открит е преди четиридесет години — продължи Флин накрая и внимателно плъзна длан по стъклото, сякаш галеше рядко животно. — От учения Хасан Фадауи, един от най-големите египетски археолози и стар…