Канеше се да каже „мой приятел“ или поне така се стори на Фрея, но след кратка пауза го замени с „колега“.
— Това е невероятна история, свързана с проучванията на Картър за Тутанкамон. Фадауи по онова време е бил едва двайсетгодишен, току-що завършил университета. Занимавал се с някаква неспециализирана работа по поддръжката на некрополиса на пророците — мястото, където са погребани великите жреци на Иуну — и попаднал съвършено случайно на гроба на Имти-Хентика. Печатите на вратата били непокътнати, което означавало, че останките от погребението не са пипани и всичко е точно както преди 4000 години. Просто не намирам думи да изразя колко важна е подобна находка — едно от съвсем малкото запазени погребения от Старото царство, предхождащо Тутанкамон с почти хилядолетие.
Макар че папирусът и историята му явно му бяха познати, в тона му звучеше благоговение, като на развълнуван ученик. Ентусиазмът му беше заразителен и увлече и Фрея и тя за момент забрави страховете си, сякаш те принадлежаха към друга реалност.
— И какво имало там? — попита тя нетърпеливо. — Какво са открили?
Флин замълча, като че ли се готвеше да поднесе нещо изключително.
— Нищо — отвърна той, но очите му блестяха дяволито.
— Нищо?
— Гробницата била празна. Нямало украса, предмети, надписи, труп. Нищо… освен едно дървено ковчеже, а в него…
Той чукна по дървената рамка на витрината.
— Било ужасно притеснително. Печатът от цял свят бил там за събитието, президентът Насър също; затрупали Фадауи с подигравки и обвинения. Докато не разчел написаното на папируса. Тогава му станало ясно, че гробът е по-важен дори отколкото ако е бил натъпкан със златни богатства.
Нещо в начина, по който го каза, накара Фрея да изтръпне.
— Продължавай — настоя тя.
— Ами… това е изключително сложен документ, при това написан набързо, с нещо като йероглифна стенография. Все още се спори много за интерпретацията на отделни части, но по принцип в текста се говори главно за две неща: прави се преглед на живота и съвремието на Имти-Хентика, нещо като автобиография, а също и се обяснява защо трупът му не е положен в гробницата, която сам е подготвил за себе си. Няма да си правя труда да го преразказвам целия, тъй като първата част… — Махна с ръка към лявата страна. — … не е особено свързана с останалото, дадени са сведения за различните звания на Имти, за задълженията му на върховен жрец — стандартни данни. Но по-нататък… — Той докосна горната част на витрината. Пръстът му сочеше някъде към средата на папируса. — … става наистина интересно. Без видима връзка Имти изведнъж се впуска в дълго и хаотично описание на съвременната политическа обстановка и дава единствения що-годе подробен отчет за последните години на Старото царство, за сгромолясването му сред кръвопролитния хаос по време на Първия преходен период.
Фрея изобщо нямаше представа за какво говори. Но както преди, не каза нищо, за да не го прекъсне.
— Там всичко е изключително объркано — подхвана отново Флин — и аз перифразирам доста сериозно, но същината в разказа на Имти е, че той обяснява как точно Египет се разпада. Фараон Пепи II е стар и оглупял — бил на трона 93 години дотогава, най-дългото владичество на който и да е монарх в историята, — затова централната власт се сринала. Има глад, гражданска война, чуждестранно нашествие, масова анархия. По думите на Имти мястото на Маат, богинята на законността, е похитено от Сет, повелителя на пустините, хаоса, стълкновенията и злото.
Посочи друго място на папируса и продължи:
— Според Имти, изправени пред този тотален срив, водачите на страната се събират на тайно заседание и вземат важно решение: заради собствената му безопасност и за да не попадне ръцете на онези, които той нарича „злосторници“, Бенбенът да се премести от храма на Иуну и под предводителството на Имти да се пренесе обратно през пустинята в…
Спря, наведе се над витрината и започна да чете, гласът му изведнъж стана по-плътен и по-звучен, като че ли отразяваше ехтежа на отминали векове:
— … сет итиу–ен, уехат сещат… — мястото на нашите предци, Скрития оазис, тучната и зелена свещена долина в далечния Запад, на края на света, отвъд пясъчните пространства, в голямата стена на Сет.
Вдигна глава. Лицето му беше зачервено.
— Удивително, нали? Както споменах, това е най-доброто описание на оазиса по яснота и детайлност.
— Толкова ли е ясно?