Някои снимки бяха панорамни — на тясна, обрасла с дървета долина, чиито отвесни скали се въздигаха към ивицата бледо небе високо горе; изглеждаше така, сякаш някой е прорязал със скалпел дълбока цепнатина в скалите. Останалите снимки бяха по-конкретни — извисяващ се обелиск с огнения знак седжет, врязан върху всяка от четирите му страни. Широка алея със сфинксове. Величествен паметник на седнала фигура с човешко тяло и глава на сокол. Имаше колони и фрагменти от стени, както и още три снимки на портата — всичко беше обвито с много растителност: цветя, дървета и храсталаци, като че ли тухлените и каменните постройки, сътворени от човешка ръка, с времето бяха започнали да се връщат към природата, към първичното си състояние.
Тухли, гравирани каменни блокове, дървета, скали — нищо обаче не загатваше за мястото в по-широк план, за действителното местонахождение на оазиса. А времето им вече почти беше изтекло.
„Ще ми отрежат ръката“, мислеше Фрея, но изобщо не изпитваше ужас. Почти като че ли наблюдаваше сцената отстрани. Като че ли чужд крайник, а не нейният, щеше да бъде надробен. „Ще ми отрежат ръката и вече няма да мога да се катеря“.
Но… по някаква необяснима причина я напушваше смях.
Хвърли поглед към часовника си — оставаха само няколко минути, — премести се до ръба на грапавия бетонен под и погледна към улицата долу. Замисли се дали да не скочи, но реши, че падането ще е прекалено дълго. Улицата беше на поне трийсет метра, по-вероятно дори трийсет и пет. Или щеше да се убие, или да си натроши костите като кибритени клечки. Нямаше и надежда да изпълзи по стената — първата й работа бе да надникне навън и да я огледа. Просто нямаше как да стане. Пък и така или иначе пазачите щяха да скочат веднага, ако опиташе.
— А не мислиш ли, че той просто искаше да ни сплаши? — попита тихо тя. — Това… гранулаторът… смяташ ли, че наистина ще…
Флин вдигна глава, но веднага я сведе над снимките — не се престраши да я погледне в очите.
Този отговор й стигаше.
Оставаше само минута.
Далече вдясно се чуваше боботене и светеха фарове — някакъв голям открит камион маневрираше бавно, за да завие в горния край на улицата. Подскачаше и се тресеше, а шофьорът ту натискаше, ту отпускаше спирачките, за да не изтърве тежкото превозно средство. Фрея се зачуди дали да не се провикне, да помоли за помощ — но какъв смисъл? Дори шофьорът да я чуеше и да я разбереше, какво би могъл да направи? Да извика полицията? Да се качи по стълбите и да ги спаси с голи ръце? Положението беше безнадеждно, наистина безнадеждно.
Тя обгърна раменете си с ръце и се зачуди колко ли ще я боли, дали изобщо ще я боли, или просто ще припадне.
— Ще можеш ли да ме отведеш до болница? — попита тихо. — Има ли болница наблизо?
— За бога! — изстена Флин измъчено. Странно, но изглеждаше по-притеснен от нея.
Камионът най-после се справи със завоя и сега бавно се спускаше към тях със скърцащи и стенещи спирачки. Беше натоварен с нещо, което отдалече приличаше на пясък или чакъл, макар че в тъмнината не можеше да се различи ясно — светеха единствено жълтеникавите улични лампи.
Единият от пазачите нададе тържествуващ вик, размаха картите пред двамата си съперници и потри пръсти в недвусмисления знак, че му дължат пари. Те с мърморене му подадоха сумите и тъкмо щяха да раздадат картите отново, когато отвън отчетливо долетяха три изсвирвания на автомобилен клаксон.
Часът бе дошъл. Като че ли я бяха зашлевили по лицето, Фрея изведнъж осъзна положението си. Разтрепери се и едва се сдържа да не повърне. Обърна се към Флин.
— Ще трябва да ми стегнеш ръката с турникет — прошепна плахо, очите й бяха пълни със страх. — Когато… когато вече я няма. Трябва да ме стегнеш с нещо над лакътя, иначе ще ми изтече кръвта.
— Няма да ти направят нищо — отсече Флин. — Имаш думата ми. Само стой зад мене. Ще…
— Какво? Какво ще направиш?
Той, изглежда, не знаеше какво да отговори.
— Просто стой зад гърба ми — повтори уморено.
Тя пристъпи към него, а той хвана ръката й и я стисна. За миг останаха така. После тя се пресегна и откопча токата на колана му. Флин стоеше неподвижно. Тя измъкна колана от гайките на дънките му и му го подаде.