— Скачай — извика Флин.
— Това е някаква гадна кочина!
— Скачай, за бога!
Бутна я в гърба, тя се хлъзна надолу и падна в лепкава каша от кал и слама. Ръцете й потънаха в мръсотията почти до лактите, а негодуванието й премина в тревожни писъци, когато някакви мазни неща започнаха да се лепят по нея. С мъка се изправи, обърна се и погледна нагоре, като пътьом плесна една покрита с лиги муцуна, която се опитваше да я захапе за крака. Флин още стоеше на насипа, стиснал юмруци, лявата му ръка беше цялата в кръв. Дрънченето на консервени кутии ставаше по-силно — преследвачите им наближаваха.
— Иди там. — Флин й посочи няколко бали слама в края на кочините. — Бързо!
— Ама защо…
— Просто иди там.
Тя нагази в калта, стигна до балите, изкатери се на четири крака по тях и надникна към уличката точно когато се появи първият преследвач. Изглежда, беше изпреварил останалите, защото се обърна и извика нещо. В същия миг Флин се хвърли върху него и със серия изненадващи крошета го запрати с главата напред към кочината. Ясно се чу звук на нещо строшено.
Флин клекна в калта, взе пистолета от отпуснатите му пръсти и набързо претърси джобовете му. Намери резервния пълнител, прескочи кочината, метна се на балите слама и натисна Фрея надолу, защото главорезите на Гиргис тичешком излязоха на улицата. Спряха се и се огледаха и макар да не видяха никого, откриха безразборна стрелба. Прасетата се разквичаха от ужас и се заблъскаха в кочината. Флин продължаваше да натиска Фрея с лявата си ръка, а с дясната стискаше пистолета и очакваше подходящия момент. В мига, когато той дойде, Флин без колебание натисна главата на Фрея още по-надолу, пусна я, коленичи и също почна да стреля — пръстът му ритмично натискаше спусъка, а ръцете му насочваха оръжието към различните цели. Изпразни пълнителя, смени го и изстреля още няколко куршума. После бавно свали оръжието. Ответен огън нямаше.
— Окей — въздъхна той. — Свърши се.
За миг Фрея не помръдна. Ехото от стрелбата постепенно заглъхна и остана само квиченето на прасетата и тракането на прозорци — хората надничаха да видят какво става. Фрея бавно се изправи на колене и надникна. Точно пред нея, проснати върху осветения насип, лежаха четири трупа.
— Господи… — прошепна тя. — Господи, господи!
Чуха се нови гласове и викове, далечен вой на сирена. Флин изчака още няколко секунди, взрян в уличката да не би да се покажат още преследвачи. После пъхна пистолета в дънките си, издърпа ризата си върху него и помогна на Фрея да се изправи.
— Как успя? — почна тя, гласът й бе изпълнен със съмнение. — Толкова много хора… Как може…
— После ще говорим — отсече той. — Да се махаме от тук. Хайде.
Преведе я покрай кочината и през ниска ограда от сгуробетон. Хората от прозорците им крещяха и ръкомахаха, воят на сирената ставаше все по-силен. Те бързо заобиколиха купчина смет и поеха по тясна тъмна улица. И двамата бяха още в шок и не им се говореше.
След петдесетина метра тропот на тичащи крака ги принуди да се мушнат в някакъв смрадлив вход. Спотаиха се в сенките, докато някакви деца минаха тичешком покрай тях — бърбореха развълнувано и бързаха да видят какво става. Фрея и Флин ги изчакаха да изчезнат, после продължиха по-бързо, тъй като улицата стана нанадолна и макар да криволичеше — значително по-широка. Подминаха ярко осветен магазин, после сергия за плодове, окичена с разноцветни лампички, след това кафене; все повече хора изникваха покрай тях, стана още по-светло и оживено, улицата се изпълваше с живот, колкото повече се спускаха по наклона. От погледите на хората разбираха, че са чули престрелката, а покритите с кал дрехи на Фрея и окървавената риза на Флин бяха свидетелство, че са свързани с нея. Ускориха крачка: чувстваха се болезнено видими и искаха час по-скоро да се махнат. Сочеха ги с пръсти, шушукаха зад гърба им, на два пъти някакви хора се опитаха да ги спрат, но Флин ги разкара. След още малко улицата се изравни и излезе на голямо сметище. Имаше паркирани камиони, гигантски контейнери за смет и жп линия, а отвъд нея — като сърдита река, отделяща тази част на Кайро от останалия град — натоварена магистрала с три платна, по която фучаха автомобили. Те затичаха натам, излязоха на аварийното платно и с енергично махане спряха такси.