На шофьора никак не му се искаше да ги качи. Колата му била току-що почистена, обясни им той, а и съвсем скоро я бил претапицирал и не му се искало да я омаскаряват. Когато обаче Флин извади портфейла си и му тикна в ръката няколко банкноти, се примири и им махна да се качват. Флин седна до него, а Фрея, бледа и изтощена, се настани отзад.
— Накъде? — попита шофьорът.
— Накъдето и да е — отвърна Флин. — Само да се махнем от тук. Просто карай. Бързо.
Шофьорът хвърли още един поглед на окървавената риза на клиента, сви рамене, завъртя стартера и се включи в движението. Флин се извърна и погледна Фрея, очите им се срещнаха за миг, после той отново се обърна напред, взе пакетче тоалетни кърпички от таблото, отвори го, затисна с тях раната на ръката си и се облегна на евтината пластмасова тапицерия. Фрея се наведе към него и каза в ухото му:
— Искам да ти благодаря, че ми спаси живота.
Той изсумтя снизходително и започна да обяснява, че той всъщност трябвало да й благодари.
— Искам също така да спреш да ме будалкаш — прекъсна го Фрея с внезапно рязък тон, пресегна се между седалките, измъкна пистолета от дънките му и опря дулото в бъбреците му. — И да ми кажеш кой си ти всъщност, каква е цялата тази история и как, по дяволите, си замесил сестра ми във всичко това. Защото ако не го направиш, бог да ми е на помощ, на шофьора ще му се наложи да направи много по-голямо чистене, отколкото налагат свинските лайна по новата му тапицерия. Хайде, почвай.
Близнаците никак не бяха доволни, когато им позвъни Гиргис, ама никак. Току-що бяха дали продължение на мача след вкарания като по чудо гол на Мохамед Абутрейка в осемдесет и осмата минута и „Ел-Ахли“ изравни резултата — 2:2. А сега им се заповядваше да зарежат всичко и да отидат незабавно в Маншиет Насър. Ако се беше обадил който и да е друг, веднага щяха да му кажат да върви на майната си. Но Гиргис си беше Гиргис и макар да не го харесваха — а и мразеха да ги прекъсват по време на мач, адски го мразеха това, — все пак беше шефът. Колкото и да бяха недоволни, те прибраха DVD-то, завиха майка си с одеяло, провериха има ли храна и разхладителни напитки за сутринта, оставиха пари на кухненския бюфет и излязоха.
— Говедо — измърмори единият, докато слизаха по стълбите.
— Говедо — съгласи се брат му.
— Ще останем още няколко месеца…
— И после тръгваме по свой път.
42.
— Окей, окей. Само махни този пистолет.
Тя се облегна и остави пистолета на седалката, по ръката й остана върху дръжката.
— Добре, почвай.
Той не почна веднага, гледаше през прозореца на колата. Мрачните очертания на Маншиет Насър бавно оставаха зад тях, а под осветената стена на скалата Мукатам беше абсолютен мрак. Шофьорът запали цигара, пусна радиокасетофона и колата се изпълни с виещ женски глас под съпровода на далечна цигулка. Задминаха един мотоциклет — на задната седалка беше вързана овца, а мотористът караше отегчено, с примирено изражение. Измина почти минута и Фрея тъкмо се канеше да напомни на Флин, че настоява за отговор, когато той се пресегна към таблото и попита шофьора може ли да използва мобилния му телефон. Започнаха да спорят — жена му била болна, бавели се с наема, мобилните разговори били скъпи. Накрая се наложи Флин да наброи още няколко банкноти, за да може да се обади. Набра някакъв номер, натисна бутона за повикване, но веднага махна пръста си.
— Кой друг знаеше, че идваш при мен? — попита, загледан в телефона.
— Какво?
— В Американския университет. Днес следобед. Кой знаеше, че идваш при мен?
— Май забравяш, че ти трябва да отговаряш на въпросите ми.
— Стига де, Фрея.
Тя сви рамене.
— Никой. Е, Моли Кирнан. Оставих съобщение на гласовата й поща. Господи, да не се опитваш да ми кажеш, че и тя е замесена във всичко това?
— Не по начина, за който си мислиш. — Той поклати глава. — С Моли се познаваме много отдавна.
— Какво искаш да кажеш?
Той отново не й отговори, просто гледаше мобилния телефон. Накрая натисна бутона за отказ, изтри номера, който беше набрал, и бързо набра някакъв есемес. Фрея се наведе да види, но на екранчето се изписваха арабски букви. Флин привърши с набирането, натисна „Изпрати“, измърмори нещо на шофьора и върна телефона на таблото.