— Майка ми беше медицинска сестра — обясни тя на Фрея, докато работеше. — Занимавала съм се с такива неща през целия си живот. Ти знаеш ли дали са ти правени ваксинации срещу тетанус и хепатит скоро?
— Нямам представа — сви рамене Фрея. — Виж, искам да разбера…
— Нека първо те почистим, после ще поговорим — спря я Кирнан с любезен, но твърд тон, като на надзирателка, която не оставя място за разисквания. — Ще се погрижа първо за Флин, после ще бия няколко предпазни инжекции и на тебе. Човек не бива да рискува да хване някоя от заразите, с които е пълен Маншиет Насър. Там се въдят всички познати на човека вируси. А навярно и някои, които са още неизвестни.
Привърши с почистването на ръката на Флин, извади от аптечката нещо като голяма химикалка и внимателно прокара върха му по раната. Върху разкъсаната кожа се разстла гъста прозрачна течност.
— Лепило за кожа — обясни тя, докато събираше краищата на раната. — Не е идеалното средство, но ще свърши работа, докато не я зашие хирург.
Флин се беше извърнал към прозореца, явно не искаше да гледа нито ръката си, нито какво правят с нея. След кратко мълчание каза тихо:
— Не могат да го открият.
В първия миг Фрея си помисли, че говори на себе си, но видя, че очите му са насочени към Кирнан. Че думите му са предназначени единствено за нея.
— Иначе изобщо нямаше да ми покажат снимките. Не могат да го намерят.
Кирнан държеше краищата на раната и чакаше течното лепило да се втвърди.
— Ами картата на Шмит? — попита тя. — Нали казваш, че в нея имало координати, отчетени с компас, разстояния?
— Явно не са верни. Достатъчно трудно е човек да се ориентира в пустинята дори и с подходящото оборудване. Както изглежда, Шмит е разполагал само с един компас, и то със скъсана жичка на визьора. Така спокойно би могъл да отчете, че е петдесет километра встрани. Или сто.
В ситуацията имаше нещо нереално. Фрея имаше чувството, че изобщо не съществува.
— Но Гиргис има вертолети — възрази Кирнан, огледа раната да провери дали краищата са прилепнали добре, после почна да я бинтова. — Дори показанията да са сбъркани със стотина километра, той пак би могъл да го засече. Трябва му само да прелети над Гилфа най-грубо около мястото — една пълна с дървета долина не е чак толкова трудна за откриване, не мислиш ли?
— Не мога да го обясня, Моли, нито мога да обясня защо всички останали нещастници, които са претърсвали мястото през годините, са се върнали с празни ръце. Знам единствено, че ако беше открил оазиса, Гиргис щеше да ни убие, без изобщо да се замисли, без да си играе на „кажи ми къде е заснето това“. Явно е в безизходица, в сериозна безизходица.
Фрея стоеше и ги гледаше напълно объркана. Като че ли беше попаднала в някакъв сън и хем присъстваше в него, хем беше някъде другаде; беше там, но по някаква причина й беше забранено да влиза в контакт с останалите.
Искаше й се да извика: „И аз съм тук. Не съм невидима!“
Не каза обаче нищо и продължи да гледа и да слуша. Кирнан превърза и ваксинира Флин — той веднага си облече ризата въпреки петната кал и кръв, каза на Фрея също да си навие ръкава и ваксинира и нея. Двете бързи боцкания в бицепса — едно за тетанус, едно за хепатит В — едва се усетиха. Майсторка.
След това Кирнан подхвана темата за кърпите и чистите дрехи и почна да обяснява как се регулира топлата вода:
— Душът малко заяжда, за съжаление, но…
И тогава Фрея най-накрая се озъби:
— Не ме интересува проклетият ти душ! — И отстъпи заднешком към вратата. — Нито кърпите, дрехите и не знам какво. Искам да знам какво става! Чухте ли ме? Искам да ми кажете какви сте вие и какво, по дяволите, става! Ако не ми помогнете, излизам от тази сграда и тръгвам към най-близкия полицейски участък.
Флин и Кирнан се спогледаха.
— Би ли седнала, Фрея? — тихо я помоли Кирнан и преднамерено бавно започна да прибира медицинските принадлежности.
— Няма да сядам! Искам да знам какво става! Колко пъти трябва да ви моля за това? Някакъв току-що се опита да ми отреже ръката, а вие ме пращате да вземам душ. Какво ви става, по дяволите!