Гласът й се беше превърнал почти в крясък, зениците й се бяха разширили от гняв и уплаха. Кирнан я остави да довърши, да си каже всичко, после отново я подкани да седне.
— Разбирам колко е трудно за тебе всичко това — започна тя внимателно, но твърдо. — И моля те, повярвай ми, Фрея, аз искрено съжалявам за всичко, което се случи. Ако бях помислила само за миг, че ще попаднеш в опасно положение, никога не бих ти позволила да останеш сама в Дакла.
Стана, пусна използваните тампони, спринцовки и бинтове в кошчето за боклук, загледа се за миг в него, после се обърна към Фрея:
— За съжаление, събитията невинаги могат да се предвидят. — Гледаше младата жена право в очите. — Човек просто трябва да се заеме с тях, когато се случат. Точно това се опитваме да направим и сега. Напълно права си да изискваш отговори и ще ги имаш — обещавам ти, — макар че първо Флин трябва да ми опише картината подробно. Независимо какво може да си мислиш, тук си сред приятели. В безопасност си. Моля те, Фрея, хайде да седнем и да поговорим.
И посочи канапето с жест едновременно умиротворителен и заповеден. Фрея се поколеба, но седна, макар и не на канапето, а на отсрещния фотьойл — на самия ръб, като че ли бе готова да скочи всеки миг. Кирнан се вторачи в нея и по лицето й пробяга съвсем лека досада, като на учителка, чийто ученик съзнателно не е изпълнил задачата. После въздъхна, сложи купата с вода, хирургическата табла и домашната аптечка на прозорчето за сервиране към кухнята и седна срещу Фрея с ръце в скута като стара мома, с прав като дъска гръб. Нещо в обстановката, в начина, по който двамата седяха срещу нея, накара Фрея да се почувства като на интервю за постъпване на работа.
— Е? — попита тя колкото можеше по-твърдо.
— Е, както и сама се досещаш, с наскорошните събития са свързани повече неща, отколкото сме ти казали — започна Кирнан. Немигащите й сиви очи бяха като късчета кремък. — Извинявам се от свое име — а сигурна съм, че Флин ще се съгласи да го направя и от негово, — че те оставихме незапозната с някои неща. За нещастие, тук са засегнати въпроси на националната сигурност — много важни въпроси на националната сигурност, — заради които не бяхме изцяло прями с теб. А ако го правя сега, то е, защото след всичко, което преживя, по-нататъшното увъртане ще е и безсмислено, и нечестно. Ще ти обясня какво става, Фрея; ще ти обясня и защо. Преди да го направя обаче, настоявам да ме увериш, че ще проявиш уважение към поверителния характер — изключително поверителния характер — на онова, което ти предстои да чуеш. Че нито една дума няма да излезе извън тия четири стени. Ще получа ли такова уверение от тебе?
Фрея не отвърна нищо.
— Ще получа ли такова уверение от тебе, Фрея?
Тя все така не отговаряше и тонът на Кирнан стана по-твърд:
— Фрея, ако не можеш да гарантираш…
— Няма да разкаже на никого, Моли — прекъсна я Флин. — Особено след като видя що за човек е Гиргис. Тя има повече основания да го мрази от нас. Тя е благонадеждна.
Кирнан продължи да се взира във Фрея с присвити очи. Накрая кимна и изражението й малко омекна. А когато заговори, и гласът й беше малко по-любезен.
— Съжалявам, Фрея, но трябва да разбереш, че положението е изключително деликатно. Изобщо не мога да си позволя риск. Залогът е прекалено голям.
Фрея отмести поглед към Флин, после го върна върху нея и след кратко мълчание попита:
— Вие сте някакви шпиони, нали?
Кирнан приглади полата си и отново събра ръце в скута си.
— Аз работя за Централното разузнавателно управление, отдела по антитероризъм. Флин е…
— … бивш шпионин — довърши той. — Имах кратка и твърде безславна кариера в МИ6, след която се взе решение, че светът ще е по-безопасно място, ако се посветя само на керамиката и йероглифите. Все пак там се научих как се стреля, така че сигурно не е било изцяло загубено време.
За съвсем мимолетен миг погледът му срещна очите на Фрея и веднага се отмести.
— А Алекс? — Фрея вдигна вежди. — И тя ли…
Кирнан тръсна глава.
— Сестра ти беше учен, Фрея, не шпионин. Тя ни помагаше, това е всичко. Точно както ни помага и Флин.
— С какво ви помагаше, Моли? И в какво, по дяволите, сте забъркали сестра ми?
Кирнан не отмести поглед от Фрея, само докосна златното кръстче на шията си.
— Мисля, че дойде време да ти разкажа нещо за Пясъчния огън — въздъхна тя. — Той е причината да сме тук в момента, причината аз да съм в Египет вече двайсет и три години и причината един крайно неприятен човек на име Романи Гиргис да не се спира пред нищо, за да намери местоположението на изгубения оазис Зерзура.