Настъпи тишина. Доли нямаше какво повече да каже, а господин Молой временно бе онемял. Предположението, че съпругата му е измислила план, се беше потвърдило, но дори не бе подозирал колко смело е хрумването й. От практическа гледна точка проектът беше съвършен и правеше чест на авторката си, която според Томас Молой беше най-умната жена на света. Ала някак не подхождаше да бъде предложен от дъщерята на един американски милионер, за която се предполага, че е невинна и неопетнена. Съществуваше сериозна опасност подозренията на домакина да се възбудят и той да заподозре гостите си в нечисти помисли.
Страховете му щяха да бъдат напразни, ако можеше да прочете мислите на господин Кармоди, който не проронваше и дума, но не поради справедливо възмущение.
Един мъдрец е установил, че съществува връзка между престъплението и наднорменото тегло. Според този капацитет почти всички крадци и мошеници са шишковци. Независимо дали теорията е вярна, или не, неоспорим факт е, че скандалното предложение не предизвика възмущението на господин Кармоди. Беше изненадан, но не и потресен. Годините, през които се беше подвизавал на лондонската борса, му бяха помогнали да разшири мирогледа си. Великодушно възприемаше всяка сделка, дори съмнителните, стига и в неговия джоб да влезе нещичко.
— Бъдете спокойни, всичко ще бъде скрито-покрито — продължи Доли, която бе изтълкувала погрешно мълчанието му. — Ще получите за нищо нещо. Тези вещи и без това са безполезни, ако не можете да им вземете парите. Докато ви слушах да обяснявате английските закони, стигнах до съвсем логично заключение: предметите принадлежат към имението, имението е ваша собственост, следователно имате право да ги продадете. Кой евентуално ще ви наследи?
Лестър, който до този момент се взираше в една точка, се сепна:
— Моля? А, питате кой е моят наследник, така ли? След моята смърт племенникът ми Хюго ще получи всичко.
— Нима ви е грижа за него?
Господин Кармоди пет пари не даваше за Хюго. Тревожеше го практическата страна на въпроса. Питаше се възможно ли е планът да се осъществи без рискове, които са толкова неприятни за един чувствителен човек, или му е съдено да прекара дълги години в затвора.
— Опасно е — промълви опечалено. От сътворението на света до наши дни малцина са били терзани от такава горест. — Ще ни разкрият.
— Глупости! Кой ще разбере за заговора? Ще си мълчим — вие, аз, татко…
— Татко ти със сигурност ще мълчи като риба — побърза да я подкрепи господин Молой.
Лестър се втренчи в дълбокия ров около сградата. Мисловният му процес беше стимулиран от перспективата за получаване на пари и той прозря недостатък в плана.
— Кой ще вземе картините и предметите?
— Интересувате се кой ще изнесе вещите, така ли?
— Точно така. Необходимо е да инсценираме кражба. Тогава никой няма да се усъмни.
— Имате право — вещите не трябва да остават в къщата.
— Но на кого можем да поверим толкова отговорна операция?
— О, не берете грижа. Татко има един приятел, който ще свърши цялата работа само за да му услужи. Човекът заслужава пълно доверие.
— За кого говориш? — попита Томас, който явно беше учуден, че има приятел, заслужаващ доверие.
— За Чимп — отсече Доли.
— А-а… Чимп. — Лицето на господин Молой се проясни. — Да, той… той е подходящ.
— Кой е този Чимп? — поинтересува се Лестър.
— Мой добър приятел. Сигурен съм, че не го познавате.
Господин Кармоди сведе поглед и се захвана да рови чакъла с тока на обувката си. В градината се възцари тишина. Господин и госпожа Молой се спогледаха. Той едва забележимо присви лявото си око, в отговор десният й клепач потрепна. Досещаха се, че този силен човек желае да остане сам, за да надникне в дълбините на душата си, и не дръзваха да го прекъснат.
— Ще си помисля — промърмори любезният им домакин.
— Браво, така ви искам! Куражлия сте, драги — похвали го американецът.
— Разбира се. Поразходете се из квартала, но не се бавете с отговора — изчурулика Доли.
Лестьр се отдалечи, а господин Молой се обърна към съпругата си и я попита със сянка на съмнение:
— Как ти хрумна да предложиш Чимп?
— Само него познаваме тук. Виж, ако бяхме в Ню Йорк, щяхме да имаме богат избор.
Той замислено се загледа в рова и смръщи чело:
— Честно казано, скъпа, не ми се ще да го използваме за тази операция. Знаеш го какъв е — изплъзва се като змиорка. Страхувам се да не ни преметне.
— Няма страшно, ако го преварим и го измамим.
— Дали ще успеем?
— Разбира се, нима се съмняваш? Пък и нямаме избор. Невъзможно е да поканим първия срещнат. Необходим ни е човек, с когото сме работили и преди.