СЕДМА ГЛАВА
Една бурна нощ
I
Необичайната потиснатост, която обхвана Пат в магазина на Час. Байуотър, не изчезна под целебното въздействие на времето, заличаващо лошото настроение. Утрото на следващия ден я завари все тъй натъжена, а последвалите събития я хвърлиха в още по-дълбока печал. Макар и неохотно, вярна на мотото на Уайвърнови, че благородството задължава, тя посети възрастна прислужница, която живееше (ако това изобщо бе живот) в една от най-мизерните и схлупени къщурки на Бъд Стрийт. След като цели осемнайсет години бе заемала поста на готвачка в дома на полковника, старицата бе прикована към леглото, а родствениците й разпространяваха слухове (които тя нито веднъж не потвърди с дума или жест), че посещенията на Пат я радват. Прикованите към леглото дами в напреднала възраст рядко преливат от жизнерадост. Мирогледът на вярната готвачка бе силно повлиян от любимото й развлекателно четиво — книгата на пророк Еремия (Пророк, който е преживял периода на упадък на Иудея през VII в. пр. Христа. Заради схващанията си и песимистичните си предсказания е бил подложен на безкрайни преследвания, които го довели до крайно отчаяние. — Б. пр.), ето защо след осемдесет минути в нейната компания Пат се почувства като по-малка сестра на Еремия.
Докато крачеше по обратния път към дома си, се почувства още по-обезнадеждена при мисълта, че живее в недостоен свят — студен, бездушен и изпълнен с нищожества. Толкова беше потисната, че спря на стария мост, свързващ двата бряга на Скърм. От малка обичаше да идва тук, когато бе тъжна — тишината винаги я успокояваше. Загледа се в лениво плискащите се води на рекичката и зачакаха магията да се задейства, ала някой я извика по име. Обърна се и се озова лице срещу лице с Хюго.
— Здравей! — усмихна се той, сякаш при последната им среща се бяха разделили най-приятелски. Не се бяха виждали след неприятната сцена във фоайето на хотел „Линкълн“, но младежът не беше злопаметен. — Какво правиш тук, мъничка Пат?
Тя харесваше Хюго и появата му донякъде прогони мрачното й настроение. Напусна я чувството, че е сам-сама в един враждебен свят.
— Нищо особено — отвърна. — Гледам реката…
— Която е достойна за наблюдение — вметна Хюго, — стига да си знае мястото. Аз пък обърнах една-две бири в „Кьрмоди Армс“, после си купих цигари и някои други неща. Отдавна не сме се виждали, та едва ли си научила новината: чичо Лестър напълно се е чалнал. Бога ми, наистина е невменяем, хлопа му дъската! Вманиачил се е в ранни зори да се катери по дървени стълби и да търси лястовичи гнезда. Но да забравим за момент стария Лестър. Радвам се, че съдбата ни срещна, Пат. Искам да поговоря с теб за Джон.
— За Джон ли?
— Именно.
— Какво за него?
В този момент покрай тях избръмча голям червен автомобил, в който се беше разположил чипонос мъж с напомадени мустаци. Хюго изумено замлъкна и го проследи с поглед.
— Мили Боже!
— Какво щеше да ми кажеш за Джони?
— Това е автомобилът на чичо ми — промълви младежът. — А грозникът, който се разположил на предната седалка, е онзи Туист от „Стройни и здрави“. Не може да бъде! Изпрати ли са шофьора да го докара в имението!
— Защо ти се вижда толкова странно?
— Защо ли? — повтори Хюго, който още не се бе съвзел от изненадата. — И още питаш! Къде се е чуло и видяло чичо Лестър да изпрати собствената си кола за човек, който, ако изобщо бъде поканен в Ръдж Хол, може да пристигне с влак и на свои разноски? Скъпа моя, това е истинска революция, начало на нова епоха! Струва ми се, че знам причината. Спомняш ли си експлозията в парка, при която чичо Лестър едва не хвърли топа?
— Татко се грижи да не я забравя.
— Според мен преживяното го е променило до неузнаваемост. Нищо чудно — почти всеки ден научаваме за подобни случаи. Вчера моят приятел Рони Фиш ми разказа любопитна история за някакъв лондонски лихвар с изкуствено око, което се различавало от истинското по това, че изразявало милосърдие. Толкова бил суров и безсърдечен. Ала се случило така, че едва не загинал при железопътна катастрофа, а като излязъл от болницата, вече бил нов човек. Дружелюбно потупвал по рамото всеки срещнат, милвал непознати дечица, скъсал разписките на всички длъжници и обявил, че е дълг на всеки човек да допринесе за добруването на събратята си по света. Запомни го от мен, мъничка Пат, моят чичо е претърпял подобна метаморфоза. Историята с лястовичите гнезда е сигурен симптом за душевно разстройство. Рони разправяше, че лихварят с изкуственото око…