Пат, която пет пари не даваше за лихвари с изкуствени очи, грубо го прекъсна:
— Нали щеше да ми казваш нещо за Джон?
— Ето какво ще направя — ще побързам да се прибера, та да присъствам, когато започне раздаването на парите. Още не съм се отказал от надеждата да се добера до така необходимите ми петстотин паунда. Бог знае какво може да се случи, когато един скъперник промени възгледите си… — Той забърза по пътеката. Пат ускори крачка, настигна го и възкликна:
— Нали искаше да разговаряме за Джон? — Досадното му бръщолевене я изнервяше, искаше й се да върне времето назад. Превръщането й в млада и улегнала дама безсъмнено имаше своите предимства, но за беда трябваше да се откаже от някои детински навици, като този да цапардосва по главата приятелите си, когато се отклоняват от темата. Реши обаче, че не е прекалено улегнала, за да ощипе по ръката спътника си.
— Ох! — възкликна Хюго и излезе от транса.
— Разкажи ми за Джон!
Младежът потърка болното място. Замечтаното изражение на човек, който си представя как с пълни шепи загребва злато, напусна лицето му.
— Да… разбира се. За Джон. Добре, че ми напомни. Виждала ли си го напоследък?
— Не. Татко ми е забранил да стъпвам в Ръдж Хол, а твоят братовчед май е прекалено зает и няма време да ме посети.
— Не забравяй, че се намираме във военно положение. Той сигурно се бои от родителя ти.
— Ако Джони се страхува от татко…
— Не го презирай заради слабостта му. Осмелявам се да твърдя, че на света едва ли има храбрец като Хюго Кармоди, но полковникът е костелив орех. Видя ли го, ще побегна като заек — нека бъдещите ми биографи тълкуват постъпката ми както им е угодно. Като негова дъщеря сигурно си свикнала с опакия му характер, може би го възприемаш като най-обикновен и безобиден човек, но ако си честна, ще признаеш, че веждите му не се поддават на описание.
— Престани да се занимаваш с веждите на татко и най-сетне изплюй камъчето за Джони.
— Дадено. Слушай, мъничка Пат, относно гореспоменатия Джон… искам да те помоля за нещо. Разбрах, че онази вечер ти е предложил да се омъжиш за него.
— Е?
— А ти си отказала.
— Е?
— О, не те обвинявам — успокои я той. — Щом не го обичаш, никой не те принуждава да приемеш предложението му. Молбата ми е да не се мяркаш пред очите на бедното момче. Няма начин да се избегнат случайните срещи помежду ви, но приеми нещата присърце и се постарай да го избягваш. Въртиш ли се около него, ще му напомняш за добрите стари времена и горкичкият ми братовчед съвсем ще се обърка. Няма да преследва целта си… и както вече казах, душевното му равновесие ще се наруши. Ако запази присъствие на духа, вярвам, че скоро ще го… похарчим. Ясно ли е?
Девойката гневно изрита някакво безобидно камъче, чиято вина бе, че в този миг се е изпречило на пътя й:
— Сигурно по заобиколен начин намекваш, че Джони се прехласва по онази Молой. Преди малко се запознахме в магазина на Байуотър и госпожицата ме осведоми, че гостува в имението.
— Не бих казал, че той се прехласва по нея — замислено отбеляза Хюго, говорейки от позицията на специалист по сърдечните въпроси, който различава нюансите на ухажването. — Мисля, че още не е стигнал до този етап. Но съм обнадежден. Нали разбираш, Джон ще бъде идеален съпруг. Мечтае да създаде семейство и…
— Спести ми повторната лекция. Онази вечер във фоайето на хотела имах удоволствието да науча мнението ти по въпроса.
— О, нима си чула? — попита Хюго, без да му мигне окото. — Как мислиш, имам ли право?
— Ако питаш дали одобрявам брака между Джони и онази фръцла, отговорът е отрицателен.
— Но щом не го искаш за съпруг…
— Не става въпрос дали го искам. Не харесвам госпожица Молой.
— Защо?
— Смятам я за хитра и лукава.
— Аз бих я определил като интелигентна.
— А пък аз не! — сопна се Пат и направи усилие да се овладее. Този спор беше под достойнството й. Тъй като не можеше да удари Хюго с кошницата, с която бе занесла на старицата пакет чай, букет от рози и кейк с анасон, не й оставаше друго, освен да запази самообладание. — Освен това подозирам, че фантазираш. Може би Джони пет пари не дава за госпожица Молой. Проявил ли е някакъв интерес към нея? Показал ли е, че я харесва?
Хюго се замисли, сетне отвърна:
— Зависи какво разбираш под проява на интерес. Знаеш го какъв е нашият Джон — мълчалив мъжага, който досущ прилича на плюшен жабок.