Хюго вдигна ръка, сякаш да се предпази от удар. Жестът най-образно изразяваше покрусата му.
— Не ми се надсмивай, Джон! Не ми се подигравай и не ме вземай на присмех. Аз съм съсипан човек. Дойдох да получа съчувствие… и едно питие. Имаш ли нещо за пиене?
— В бюфета има бутилка уиски.
Хюго се надигна от креслото и се олюля — повече от всякога приличаше на руснак. Извади бутилката и си приготви напитка. Джон, който разтревожено го наблюдаваше, подхвърли:
— Май прекалено наблягаш на алкохола.
— Имам нужда от силно питие. — Опечаленият изпи уискито на екс, отново напълни чашата си и пак се настани на креслото. — Дори се питам дали не сгреших, като го разредих със сода.
— Какво се е случило?
— Хм, уискито си го бива — отбеляза Хюго и се пооживи.
— Знам. Какво се е случило.
Лицето на Хюго отново помръкна и той изстена:
— Джон, стари ми друже! Освиркаха ни!
— Нима?
— Не говори така, сякаш си го очаквал. Сломен съм! Мислех, че ще пожънем небивал успех. Според мен се провалихме, защото излязохме на сцената в началото на концерта. Престъпно бе да поставят нашия номер веднага след речта на викария. Публиката трябва да „загрее“, за да оцени интелектуалното ни изпълнение.
— Какво се случи?
Хюго стана и поднови съдържанието на чашата си, след което прочувствено заговори:
— С прискърбие констатирам, че сред доскоро задружната общност на Ръдж-ин-дъ-Вейл се прокрадва духът на беззаконие и невъздържаност. Хората са подложени на порочно въздействие. Само преди няколко години и през ум нямаше да им мине да ме освиркат.
— И ти не ги бе подлагал на изпитание с трета сцена от четвъртото действие на „Юлий Цезар“. Всяко търпение си има граница — идва момент, когато чашата прелива.
Доводът бе съвсем основателен, но Хюго поклати глава:
— В доброто старо време щяха да се скъсат да ръкопляскат, дори ако им рецитирах монолога на Хамлет. За всичко са виновни болшевиките. В дъното седяха разни съмнителни елементи, живеещи на Бъд Стрийт, които изобщо не е трябвало да допускат в залата. Започнаха да се проявяват още докато викарият произнасяше кратката си реч, но аз не ги заподозрях в долни помисли. Реших, че подканват стария досадник да млъкне, за да започне забавлението. Сигурен бях, че нашето изпълнение ще ги завладее и ще прекратят хулиганските си прояви. Но след като изиграхме близо една трета от сцената, онези типове ревнаха: „Скапаняци! Разкарайте се!“
— Разбирам — не сте успели да ги завладеете.
— Никога не съм бил толкова изненадан. Признавам, че изпълнението на Рони беше под всякаква критика. Объркваше репликите си, казваше „извинете“ и ги повтаряше. Той не е лош актьор, но днес получи писмо, което го извади от равновесие. Представи си, прислужникът му, който от години се грижи за него и е ненадминат в изкуството да глади панталони, го уведомяваше, че отдавна бил тайно сгоден и че напуска, за да се ожени. Новината беше за Рони като гръм от ясно небе. Съвсем естествено е да бъде разстроен. Не биваше в това си състояние да се нагърбва с трудната роля на Брут.
— Очевидно и зрителите са били на същото мнение. Какво се случи после?
— Ами криво-ляво стигнахме до репликата на Брут за гълтането на жлъчки, но в този момент пролетариите започнаха да ни бомбардират със зеленчуци.
— Със зеленчуци ли?
— Да, по-конкретно с репи. Проумяваш ли подтекста на случилото се, Джон?
— Не. Питам се защо му отдаваш толкова голямо значение.
— Колко си наивен, драги мой. Онези нехранимайковци са възнамерявали да предизвикат размирици. Иначе защо ще тъпчат джобовете си с репи, когато отиват на концерт?
— Може би са предчувствали, че ще се наложи да ги използват.
— Грешиш. Бас държа, че са заразени от болшевишките идеи, с които напоследък ни занимава пресата.
— Смяташ, че са тайни агенти на руското правителство, така ли?
— Нищо чудно. Неочакваната бомбардировка съвсем ни изкара от релси. Една ряпа едва не контузи тежко Рони и той побърза да напусне сцената. Разбираш, че ми беше невъзможно да играя две роли едновременно, затова и аз се оттеглих зад кулисите. Мястото ми на сцената бе заето от Час. Байуотьр, който взе за разправя с шведски акцент ирландски вицове.
— Него замеряха ли го с репи?
— Дори не го освиркаха, което е най-потресаващото. Ето защо съм почти сигурен, че с Рони сме станали жертва на заговор, на проява на класовата борба. Час. Байуотьр, който разказваше брадати и тъпи вицове, беше възнаграден с бурни ръкопляскания и с нито една ряпа, а ние с Рони… — Хюго замълча, а когато продължи, в гласа му се долавяше решителна нотка: — Важното е, че това беше последното ми участие в традиционния концерт в Ръдж-ин-дъ-Вейл. Догодина дори да ме молят на колене да се включа в програмата, гордо ще отговоря: „Спомнете си какво се случи по време на миналогодишното представление“. Е, братовчеде, благодаря за питието. Време е да изчезвам. — Хюго се изправи, олюля се и като се заклатушка към бюрото. — Какво правиш?