Чимп Туист нервно навлажни с език устните си. Не знаеше как да тълкува последните думи на младежа. Всъщност съзнанието му беше така вцепенено от страх, че отказваше да възприема всякаква информация.
— О, как ми иде кървави сълзи да лея! — извика Хюго.
На Чимп му идваше да стори същото. Горчиво съжаляваше, че пренебрегна предупреждението на най-мъдрата сврака в Устършир и позволи на Томас Молой да го въвлече в опасното приключение. Но той бе изобретателен и лесно не се предаваше. Опита да замаже положението и се справи сравнително добре, макар да не притежаваше красноречието на приятеля си Томас Молой.
— Изплашихте ме — промърмори и пресилено се усмихна.
— Сигурен съм — съгласи се младежът.
— Дойдох да се срещна с вашия чичо.
— Моля?
— Имам среща с чичо ви.
— Лъжеш, Туист! Гледаш ме в очите и ме лъжеш!
— Слушайте, младежо… — подхвана Чимп, опитвайки да си придаде войнствено изражение.
Хюго му направи знак да замълчи и отново зарецитира:
После добави:
— Мисля, че това е най-справедливото наказание.
Въпреки че беше обезсърчен, Чимп Туист продължи да упорства:
— Сигурно ви се е сторило странно, че влизам през прозореца. Позвъних на входната врата, но никой не ми отвори.
— Далеч от мен, мерзавецо!
— Искате ли да си отида? — обнадеждено попита Туист.
— Само ако помръднеш, ще счупя в главата ти бутилката с портвайн. И престани да се раздвояваш! — добави Хюго, който току-що беше открил още един неприятен навик на човека с маймунското лице.
— Какво? Не ви разбрах — озадачено попита Чимп, който беше готов на всичко, само и само да му угоди.
— Мразя когато се раздвояваш и силуетът ти губи очертанията си. И още нещо ме дразни у теб. В момента ми излетя от ума, но скоро ще се досетя какво е.
Той свъси вежди и се начумери, а пък господин Туист за пръв път бе осенен от мисълта, че младежът не е на себе си. Очите му налудничаво проблесваха, хвърляше кръвожадни погледи, от които сърцето на пленника спираше да тупти.
— Спомних си — след кратък размисъл обяви Хюго. — Дразнят ме мустаците ти.
— Моите мустаци ли?
— Онова, дето е поникнало на горната ти устна. Като го гледам, тръпки ме побиват. Дори Цезар да бе живял — заядливо продължи младежът, — не би се осмелил той взора ми да дразни. И още нещо, което никога няма да ти простя: как можа да дадеш на една безобидна провинциална къща противното и нелепо название „Стройни и здрави“? — Изведнъж той се плесна по челото: — Знаех си, че нещо ми се изплъзва. Докато беседвам с теб, ти трябваше да правиш гимнастически упражнения.
— Сигурно чичо ви още не се е прибрал от концерта? — каза господин Туист, опитвайки да смени темата.
Хюго се втренчи в него, в погледа му проблесна подозрение:
— А ти беше ли на концерта?
— Аз ли? Не.
— Сигурен ли си, Туист? Погледни ме в очите!
— Никога не съм припарвал до разни концерти.
— Подозирам, че си участвал в заговора относно моето освиркване — строго каза младежът. — Сигурен съм, че те видях сред онези хулигани.
— Не съм бил аз!
— Сигурен ли си?
— Абсолютно.
— Е, няма значение. По-важно е, че ти си човекът, който принуждава горкичките шишковци да клякат и да се навеждат. Хайде, започвай!
— Какво?
— Наведи се! — изкомандва младежът. — Изправи се и разпери ръце. Навеждане, разтягане! Навеждане, разтягане! По-живо! Искам да видя как се издува гръдният ти кош и копчетата на жилетката ти изхвръкват!
Сега доктор Туист затвърди мнението си, че налудничавият блясък в очите на младежа е едно от най-неприятните и зловещи явления, с които се е сблъсквал. Премести поглед от маниакалните очи на инквизитора към мускулестото му тяло и реши да изпълни странната заповед, която онзи беше издал поради слабоумие или под влияние на алкохола!
— Започвай! — изкомандва Хюго, настани се удобно на един стол и запали цигара. Приличаше на надменен султан, който се готви да наблюдава представление на придворния акробат. Но въпреки привидното му безразличие погледът му бе все тъй зловещ и сложи край на колебанията на Чимп Туист. Наведе се, изправи се, разпери ръце, дословно изпълнявайки нарежданията на маниака. В продължение на няколко минути мяташе крайници ту в една, ту в друга посока, а Хюго пускаше кълба дим и равнодушно го наблюдаваше. След малко младежът изгаси цигарата си и заповяда: