Когато от очите му престанаха да изскачат свитки и фойеверките приключиха, той с усилие се изправи.
Откъм пътеката се разнесе глас… гласът на Роналд Овърбъри Фиш:
— Хей! Какво става? Какви ги вършиш?
VI
Рони Фиш, който се огъваше под бремето на неволите си, бе предприел нощната разходка, за да остане сам. Наслаждава се на уединението до момента, в който без никакво предупреждение освен пронизителен вик бившият му съученик и състудент изскочи изневиделица и очевидно се опита да се самоубие. Рони беше изумен. Естествено никой не обича да го освиркват и то на някакъв провинциален концерт, но, изглежда, Хюго приемаше провала прекалено навътре и бе решил да сложи край на живота си. Господин Фиш предпазливо погледна надолу; толкова се беше развълнувал, че дори измъкна цигарето, което вечно стискаше между зъбите си, и отново попита:
— Какво става, приятелю?
Олюлявайки се като пиян, Хюго тръгна нагоре и подвикна:
— Онова ти ли беше, Рони?
— Кое?
— Онова.
— Кое по-точно?
Хюго реши да опита друг подход:
— Видя ли някого?
— Кога?
— Преди секунди. Стори ми се, че зърнах някого на пътеката. Сигурно си бил ти.
— Тъй беше. Защо питаш?
— Стори ми се, че е някой друг.
— Не беше.
— Знам, но ми се стори.
— За кого ме помисли?
— За един тип на име Туист.
— Туист ли?
— Точно така.
— Защо?
— Преследвах го.
— Преследвал си Туист, така ли?
— Да. Залових го тъкмо когато се канеше да обере къщата.
Докато разговаряха, стигнаха до място, над което не надвисваха клони и луната осветяваше пътеката. Едва сега Рони забеляза, че приятелят му е ранен.
— Хей, ударил си главата си!
— Има си хас да не знам!
— А знаеш ли, че кървиш?
— Не думай!
— Точно така.
Забелязали ли сте как неизменно проявяваме жив интерес, чуем ли за кръв? Хюго предпазливо докосна раната, огледа пръстите си и възкликна:
— Мили Боже! Тече ми кръв!
— Нали ти казах? Някой трябва да те превърже.
— Имаш право. — Хюго се замисли. — Ще помоля Джон. Сигурно ще се справи. Спомням си, че веднъж направи шест шева на една крава.
— Коя крава?
— Забравил съм името й.
— Къде ще открием този Джон?
— Обитава жилището над конюшнята.
— Можеш ли да ходиш?
— Разбира се.
Рони с облекчение запали цигара и подхвана темата, която живо го вълнуваше:
— Слушай, драги, да не си обърнал една-две чашки повече?
— Глупости! Откъде ти хрумна?
— Ами… хукнал си да гониш въображаеми крадци.
— Не са въображаеми. Казах ти, че залових онзи Туист…
— Откъде знаеш, че е бил точно този човек?
— Познавам го.
— Кого? Туист ли?
— Да.
— Къде се запозна с него?
— В „Стройни и здрави“.
— Това пък какво е?
— Санаториум, посещаван от хора, които искат да отслабнат. Моят чичо прекара известно време там.
— Туист собственик ли е на това симпатично здравно заведение?
— Да.
— Нима мислиш, че този… този стълб на обществото е възнамерявал да извърши обир?
— Нали ти казах, че го залових на местопрестъплението.
— Кого? Туист ли?
— Именно.
— Тогава къде е?
— Не зная.
— Чуй ме, старче — предпазливо подхвана Рони, — крайно време е някой да превърже бедната ти кратуна.
Проследи с поглед приятеля си, който закуцука към конюшнята. Тревожеше се за него, страхуваше се, че добрият стар Хюго е загубил разума си… което впрочем очакваща всекиго, който живее в глухата провинция. Още размишляваше за душевното състояние на верния си другар от ученическите години, когато чу стъпки. Обърна се и видя, че по пътеката бавно пристъпва господарят на имението.
Господин Кармоди беше напрегнат като струна. И той като Джон се бе отказал от концерта, защото искаше да присъства, когато доктор Туист проникне в къщата. Видя Чимп да влиза през прозореца на трапезарията и мигом хукна към коридора, за да се увери, че драгоценният куфар ще бъде скрит в килера под стълбището. Ала Туист така и не се появи. Сетне кучешки лай и викове нарушиха нощната тишина. Господин Кармоди, подобно на Отело, беше крайно озадачен.
— О, Кармоди — промърмори Рони Фиш и му помаха с цигарето си. Лестър напрегнато го изгледа. Питаше се дали гостът ще му съобщи, че Чимп е бил заловен на местопрестъплението и вече се намира в полицията. Страхуваше се, че се е случило най-лошото, тъй като поради една или друга причина Хюго и нетърпимият му приятел се бяха върнали по никое време.
— Ще ти съобщя неприятна новина, Кармоди — продължи Рони. — Дръж се, драги.