Лестър преглътна и запелтечи:
— К-к-какво… к-к-какво…
— Горкичкият Хюго напълно е превъртял.
— Моля? Какво говориш? — промълви Лестър, изоставяйки официалните обръщения.
— Току-що го заварих да се върти в кръг и да блъска главата си в разни дървета. Обяви, че преследвал крадец. Разбира се, нямаше и следа от подобно нещо — проверих навсякъде. Право да ти кажа, драги Кармоди, не очаквах да открия престъпник. И знаеш ли защо? Защото племенникът ти настояваше, че крадецът е не друг, а дълбокоуважаваният Туист, който ръководи санаториума „Стройни и здрави“. Разбрах, че и ти го познаваш.
— Бегло — задавено изрече господин Кармоди. — Много бегло.
— Мислиш ли, че човек с неговото положение ще седне да обира къщи? Хюго положително халюцинираше.
Лестър си отдъхна, от облекчение дори му се зави свят. Поокопити се и заяви:
— Положително. От малък му хлопа дъската.
— Между другото — подхвана Рони, — вярно ли е, че онзи ден си станал в пет сутринта да търсиш лястовичи гнезда под стряхата?
— Не е вярно.
— И аз така си помислих. Хюго разправяше, че те е видял да се катериш по дървена стълба. Ясно е, че пак е халюцинирал. Драги ми Кармоди, според мен животът в това затънтено село е размекнал мозъка на бедния ми приятел. Само това ти липсва — по цял ден да общуваш с умопобъркания си племенник. Послушай съвета ми и при първа възможност го изпрати в Лондон.
Не се беше случвало Лестър да изпитва благодарност към надутия младеж заради съветите, с които го обсипваше, но сега му беше повече от признателен. Едва сега осъзнаваше, че не е трябвало да се захваща с рискованата операция, докато в дома му пребивават младежи, дето си пъхат носовете навсякъде. Толкова беше признателен на Рони, че за миг дори изпита симпатия към него.
— Хюго ми спомена, че си му предложил съдружие в някаква… сделка.
— Вярно е — оживи се младежът. — Става въпрос за солидно капиталовложение — искам да купим един нощен клуб, който се намира в…
— Племенникът ми каза, че са му необходими петстотин паунда, за да стане пълноправен съдружник — прекъсна го господин Кармоди.
— Точно така.
— Незабавно ще му дам чек за тази сума. Още сега отивам да го напиша. А утре ти ще го отведеш в Лондон. Най-удобните влакове тръгват рано сутринта. Напълно подкрепям мнението ти за умственото състояние на бедното момче. Благодаря от сърце, че насочи вниманието ми към този факт.
— Няма защо да ми благодариш, Кармоди — снизходително промърмори Рони. — За мен е удоволствие да помогна на приятел, изпаднал в беда.
VII
Джон, който отново се беше задълбочил в работата си, се сепна от повторната поява на братовчеда Хюго, този път с окървавена глава. Очите му се разшириха от изумление и гой разтревожено възкликна:
— Господи! Какво се е случило с теб?
— Изтъркалях се по склона и цапардосах китарата си в един дънер — престорено небрежно обясни Хюго. — Отбих се да попитам дали разполагаш с туткал, та да я позакърпиш.
Джон в миг се превърна в онзи хладнокръвен човек, който не се е побоял да направи цели шест шева на една крава. Проми раната с вода, взе от аптечката памук и йод и се зае да превърже пострадалия, като съчетаваше медицинската помощ със съчувствени думи. Едва когато приключи, даде воля на любопитството си:
— А сега ми разкажи какво се случи.
— Започна се с това, че спипах онзи Туист да се промъква в къщата през прозореца с безсъмнено непочтени намерения.
— Туист ли?
— Да. Онзи, дето изтезава хора в санаториума „Стройни и здрави“.
— Заварил си доктор Туист да влиза през прозореца с непочтени намерения, така ли?
— Точно така. Накарах го да прави същите упражнения, с които измъчва пациентите, но не щеш ли, той скочи в градината, а ние с Емили хукнахме да го гоним. После проклетникът изчезна, а след няколко минути го зърнах на пътеката — оная, стръмната, дето минава над трънаците. Погнах го отново, но паднах и като се изправих, видях, че това изобщо не е Туист, а Рони.
Джон се въздържа от следващи въпроси. Несвързаното бърборене на Хюго го беше убедило, че братовчедът му е на границата на умопобъркването. Спомни си как преди малко той старателно се мъчеше да удави мъката си в алкохол и стигна до заключението, че бедното момче ще се оправи, след като се наспи.
— Препоръчвам ти веднага да си легнеш. Смятам, че те позакърпих, но утре трябва да те прегледа лекар.
— Доктор Туист ли?
— Не, не — побърза да го успокои Джон. — Съветвам те да отидеш при доктор Бейн, който лекува всички жители на селото…
— Не бива да позволяваме онзи Туист да се измъкне безнаказано! — разгорещено го прекъсна Хюго. — Трябва да съобщим за него в полицията.