— Да решем, че се шъглася и ришкувам живота си… вшеки лекар ще ти каже, че е адски опашно да излизаш, като си болен…
— Чимпи! — отчаяно възкликна Томас Молой. Интуицията му беше подсказала накъде бие специалистът по физическа култура.
— …затуй шмятам, че трябва да взема шейсет и пет процента, а вие останалото.
Господин Молой беше много красноречив човек (ако нямаш дар слово, изобщо не се захващай с продажба на акции от несъществуващи петролни компании), но никога досега не беше достигал подобна висота на ораторското си изкуство. Още първите му думи биха умилостивили доста коравосърдечни хора, ала когато след пет минути той прекъсна монолога си, за да си поеме дъх, установи, че не е успял да завладее публиката.
— Шейсет и пет на трийсет и пет! — отсече Чимп. — Неопхотим съм ви, инаше нямаше да ме повикате. Щяхте сами да си свършите работата и да не ми кажете нито дума.
— Невъзможно е аз да извърша обира. Трябва да си осигуря алиби. Довечера с госпожата ще ходим на театър в Бирмингам.
— Точно това казвам и аз. Не мошете без мен. Затуй ще делим шейсет и пет на трийсет и пет.
Господин Молой отиде до прозореца и отчаяно се загледа в градината, после предприе пореден опит.
— Помисли какво ще каже Доли, като й съобщя за претенциите ти!
Чимп неучтиво отвърна, че малко го е грижа за Доли и за мнението й. Томас Молой изстена като смъртноранен човек и промърмори:
— Ако настояваш…
Доктор Туист побърза да го увери, че говори съвсем сериозно.
— Не виждам друг начин, освен да се съгласим — въздъхна приятелят му.
— В такъв слушай ще дойда към единайсет. И хич не си прафи труда да отфаряш разни прозорци. Остави наоколо някоя дърфена стълба и аз ще счупя прозореца на стаята, дето дършат стоката. Пофече работа е, ама ще изглежда по-достоферно. Остафи стълбата на място, където да я намеря, и остафи трудната работа на мен.
— Много ти е трудна задачата, няма що!
— Трудна е и още как! Ами ако се шпъна в нещо в тьмното? Ами ако се подхлъзна или стълбата се счупи? Представи си, че онуй смахнато псе пак ме погне? То не саминава за Лондон, нали? Освен тофа има опасност да хвана пнефмония и да гушна босилека… Моля? Какво каза?
Господин Молой не беше обелил и дума, само печално бе въздъхнал.
ОСМА ГЛАВА
Двама души в една лодка
I
По принцип Лестър Кармоди нямаше навик да се съобразява с желанията на по-млади от него хора, но по отношение на пътуването на Джон до Лондон прояви необичайна загриженост. Заяви, че племенникът му в никакъв случай не бива да се върне още същия ден. Първо, подобно пътуване щяло да бъде много уморително, и второ, като всеки младеж Джон имал нужда да си почине и да се възползва от развлеченията, предлагани от столичния град. Съветвал го бил да вечеря в добър ресторант, да отиде на театър, да прекара нощта в луксозен хотел и на следващия ден да потегли към Ръдж.
Въпреки грижовните напътствия на чичото привечер Джон вече шофираше обратно към Устършир. Отказваше да признае дори пред себе си, че го измъчва лошо предчувствие, ала все пак усещаше смътно безпокойство. По време на пътуването до Лондон не го напускаше мисълта за странното поведение на братовчеда му. Разбира се, твърдението му, че доктор Туист се е опитал да открадне семейните реликви, беше абсурдно, но нищо чудно наистина да е видял как крадец прониква в къщата. Макар разказът му да беше доста несвързан, очевидно се основаваше на някакви факти, ето защо Джон се възпротиви да замине за Лондон по работа, която можеше да се уреди и по телефона, докато в околността се навъртат разни крадци.
Чичо му безгрижно се засмя и заяви, че най-вероятно Хюго се е заблудил. Дори да е видял някого и да го е преследвал из парка, каква е гаранцията, че престъпникът ще се върне още на следващата нощ? Може би Джон предлага да патрулира из имението през нощните часове, в противен случай едва ли могат да разчитат на помощта му, защото жилището му се намира на голямо разстояние от къщата, но и даже и без него Ръдж Хол има достойни защитници. Естествено икономът Стърджис не се брои, тъй като е в напреднала възраст и е дюстабанлия, ала гарнизонът включва освен самия господин Кармоди и безстрашния Томас Молой, от когото навремето са треперели като лист измамниците и злодеите в миньорските лагери.
Вьпреки че доводите на чичо му бяха много убедителни, след срещата с представителя на застрахователната компания Джон вечеря набързо и потегли обратно към имението.