Процедурата по пробутване на приспивателно на ближния е доста деликатна и сложна. До голяма степен успехът й зависи от съдействието на потърпевшия. Преди да предприемеш каквото и да било, трябва да убедиш жертвата да посегне към някакво питие. От телефонния разговор със съпругата си Соупи беше разбрал, че в санаториума всичко е минало като по ноти, но в Ръдж Хол положението беше по-сложно.
Когато си гост в нечий дом, няма как в единайсет и половина сутринта да тикнеш в ръката на домакина чаша с алкохолна напитка. Може би на Лестър Кармоди няма да му се припие дори вода, докато стане време за обяд, в трапезарията пък ще присъства икономът и зорко ще следи дали някой има нужда от нещо. Освен това обядът ще бъде сервиран най-малко след два часа, а успехът на плана зависеше от бързината на изпълнението му.
Господин Молой изпитваше неописуеми душевни терзания. Тръгна по алеята в градината, като отчаяно си блъскаше главата върху проблема; тъкмо когато реши, че умственият му багаж е недостатъчен за разрешаването на задачата, се озова пред ниската ограда, опасваща крепостния ров, и видя нещо, от което сърцето му радостно подскочи — внезапно забеляза колко прекрасен е светът и как сладко пеят птиците.
В средата на езерото се мъдреше лодка. В лодката се мъдреше господин Кармоди. В ръката му се мъдреше въдица.
Гледката не би се понравила на естета, тъй като господарят на Ръдж Хол носеше розова риза и широкопола шапка, която отдавна е трябвало да подари на някой просяк, но Соупи изпадна във възторг. Не си падаше по риболова, но познаваше привичките на любителите на този динамичен спорт. Дори в непосредствена близост до тях да стават земетресения, династии да падат от трона и смъртоносни епидемии да опустошават страната, те преспокойно ще продължат любимото си занимание. Докато рибата кълвеше, Лестър Кармоди беше глух и сляп за света, все едно бе изпил цяло шишенце от приспивателното.
Въодушевлението подейства ободрително на Соупи.
— Кълве ли? — извика.
Лестър Кармоди само измърмори нещо.
— Браво! Продължавай в същия дух.
Окуражително махна на риболовеца и побърза да се върне в къщата. Работата, която допреди малко изглеждаше неизпълнима, сега му се струваше толкова лесна, че би могло да я свърши и дете, стига, разбира се, да умее да си служи с брадва и да притежава достатъчно сили да разбие врата на килер.
— Ще споделя с птичките, ще споделя с пчеличките — запя Соупи, докато тичаше по коридора. — Ще споделя с дръвченца, ще споделя с цветенца колко много те обичам…
— Сър, желаете ли нещо? — почтително попита Стърджис, който внезапно се беше материализирал от пространството.
Соупи се облещи, бодрата му песничка секна, от гърлото му се разнесе гъргорене. Освен че се почувства неловко като всеки човек, когото са заварили да си пее, той бе порязан, както би се изразил Стърджис. Допреди секунда в коридора нямаше и следа от икономи — главата му не побираше откъде се е взел този екземпляр. Възрастният прислужник не приличаше на човек, който има навика да изскача от отвори на пода, прикрити с капаци, но друго обяснение за внезапната му поява липсваше.
Сетне близо до килера Соупи забеляза друга врата, закрита със сукно — очевидно това бе вход към мишата дупка на стареца.
— Не! — троснато отвърна той.
— Стори ми се, че ме викате, сър.
— Не съм!
— Днес времето е хубаво, сър.
— Великолепно е — съгласи се Соупи и хвърли убийствен поглед на досадното изкопаемо. Светът около него сякаш отново бе потънал в мрак. С горчивина си даде сметка, че съществува дълбока пропаст между замисъла и изпълнението му.
Безспорно идеята да разбие вратата на килера и да избяга с плячката, докато господин Кармоди се занимава с онова, което малоумните риболовци правят, колчем се озоват сред някаква водна площ, беше блестяща, смела, дори гениална. Но замислеше ли се човек, разбираше, че осъществяването й ще бъде доста шумно.
Да, шумът беше слабото място на иначе гениалния план.
Соупи дълго си блъска главата и стигна до горчивата истина, че няма начин акцията да бъде проведена безшумно. При първия удар с чук или с брадва по-малкият брат на Матусал (Дядо на Ной, който се е превърнал в символ на дълголетие, тъй като е живял деветстотин шейсет и девет години. — Б. пр.) ще изскочи от мишата си дупка и ще започне да задава неудобни въпроси.
— Мътните го взели! — измърмори Соупи.
— Казахте ли нещо, сър?
— Не, само размишлявах.
Продължи да упражнява тази неприсъща нему дейност и не след дълго му хрумна как да се справи с проблема. Няма спор, че по време на криза човешкото съзнание има странния обичай да свали сакото си, да запретне ръкави и да се захване за работа в пристъп на необичайна енергия. Може би ако попитаха господин Молой, който след обилна вечеря похапва печени орехи и с наслада отпива от виното си, как би постъпил в подобен случай, той нямаше да открие разрешение. Сега обаче ножът беше допрял до кокал и за броени минути Томас се досети, че щом е невъзможно безшумно разбиване на вратата, то трябва да измисли правдоподобно оправдание за вдигане на шум. Хвана се за тази мисъл и я доразви. Шум от разцепено дърво… В коя област от човешката дейност разцепването на дървени плоскости е безнаказано и напълно законно? В дърводелството, разбира се. Ще се престори, че изработва нещо? Но какво? Каквото и да било! Все пак какво? Например къщичка за зайци. Защо точно къщичка за зайци? Ами защото дъщеря му, като всяко съвременно разглезено момиче, ни в клин, ни в ръкав е решила да отглежда зайчета. Може би и в Ръдж Хол се отглеждат същите дългоухи животинки. Точно така! Един от арендаторите имаше зайци.