— Искате да кажете в крепостния ров, сър.
— Ров, езеро, все тая. Важното е, че той иска да му занесеш нещо за пиене.
Изведнъж в Стърджис настъпи рязка промяна — специалистът по зайци отново се превърна в иконом. Фанатичният блясък в очите му помръкна и той покорно промълви:
— Веднага ще се погрижа, сър.
— Побързай. Когато се разделихме, вече беше изплезил език.
За секунда Стърджис се поколеба дали да не му разкаже за клепоухото кученце, което беше притежавал преди много години, и което го тревожеше с навика си да диша тежко с изплезен език. После чувството за дълг надделя. Реши по-късно да намери новия си приятел и да го запознае с любопитните факти, свързани със симпатичното животинче, обърна се и се шмугна зад завесата от зелено сукно.
Соупи не пропиля нито секунда. Замахна, използвайки цялата енергия, насъбрала се в него през петнайсетте минути, които му се бяха сторили като цяла вечност, и стовари брадвата върху вратата. Дървото се разцепи. Ключалката щракна. Вратата се отвори.
Соупи натисна бутона за осветлението и се огледа. А след като се огледа, на езика му дойдоха всички нецензурни думи, които човек научава, ако е прекарал живота си сред измета на Ню Йорк, Филаделфия и Чикаго.
Килерът съдържаше овехтял дъждобран, две шапки, рьждясал стик за голф, шест топки за крокет, ръководство по животновъдство, три чадъра, миналогодишен брой на списание „Енориаш“, една обувка, една мишка и миризма на ябълки, но от куфар нямаше и следа.
От пръв поглед Соупи установи ужасяващия факт и за миг сърцето му престана да бие: в килера нямаше нито чанта, нито сандък, нито куфар.
II
Казват, че надеждата умира последна. След като попремине потресът от сполетялото ни нещастие, започваме да си внушаваме, че положението не е чак толкова трагично. Казваме си, че скоро ще последва обяснение, което ще ни покаже нещата в друга светлина. Няколко секунди Соупи остана неподвижен, мърморейки под нос думи, подходящи за случая, после лицето му се проясни. Спомни си, че тази сутрин не е оставал насаме с гостоприемния домакин. Може би господин Кармоди е решил да скрие куфара на друго място и не е имал възможност да съобщи на съучастника си за промяната в плана. Може би несправедливо го нарича опулен, шишкав и лъжлив Юда. Почувства се обнадежден, въпреки че съмнението още гризеше сърцето му. Реши незабавно да поправи недоразумението, като разговаря с господаря на имението. Докато прекосяваше градината на път към езерото, срещна Стърджис, който се връщаше с празен поднос.
— Сигурно сте се объркали, сър — предпазливо подхвана икономът, за да не засегне човека, който споделяше симпатиите му към зайците. — Господин Кармоди заяви, че не е поръчвал никакво питие. Обаче слезе на брега и взе чашата. Ако искате да поговорите с него, ще го намерите под навеса за лодки.
Лестър наистина беше там. Изтягаше се на шезлонга и отпиваше от чашата си. Като видя Соупи, широко се усмихна:
— Ето те и теб!
Господин Молой слезе по стъпалата. Благоразумието изискваше да не произнася на висок глас онова, което беше дошъл да каже.
— Слушай — зашепна. — Цяла сутрин не можахме да разменим нито дума заради проклетия полицай.
— Нещо тревожи ли те? — загрижено попита Лестър. — Да ти се похваля — улових два костура, една платика и една пъстърва — добави и с видима наслада довърши питието си.
Соупи беше толкова изнервен, че му идваше да прокълне и костурите, и платиката, и пъстървата в гореспоменатия ред. Ала съумя да се въздържи. Знаеше, че точно в този момент дипломатичността е най-доброто му оръжие.
— Знаеш ли… — подхвана отново — …искам да обсъдим важен въпрос.
— Казвай.
— Питам се дали вещите са в безопасност в онзи килер. Представи си, че някой реши да надникне вътре? Може би — обнадеждено добави той — и ти си стигнал до същото заключение.
— Защо питаш?
— Ами така… просто ми хрумна…
— Нима? А пък аз си помислих, че вече си надникнал в килера.
Соупи навлажни с език пресъхналите си устни:
— Как да надникна, нали си го заключил?
— Вярно е — отговори Лестър. — Но реших, че си изпратил Стърджис за зелен хайвер, за да останеш сам и да разбиеш вратата.
Сред тишината, която последва съкрушителното изявление, ненадейно се дочу гъргорене като от пробита цистерна. Соупи вдигна очи и видя, че господарят на имението се превива от смях. Затлъстялото му тяло се тресеше като желе. Беше затворил очи, поклащаше се напред-назад, а от гърлото му изригваха ужасяващите звуци.