Надеждата, която до този момент поддържаше духа на Томас Молой, по рождение си беше хилава и немощна. Докато слушаше противния смях, бедничката тя срамежливо се изкашля и предаде Богу дух.
— Божичко! — едва си пое дъх господин Кармоди. — Едва не пукнах от смях.
— Мислиш, че е смешно, така ли? — засегна се Соупи.
— Разбира се — искрено отговори Лестър. — Бих дал много, за да видя изражението ти, като си погледнал в килера.
Томас Молой мълчеше. Бяха го извозили, измамили, надхитрили. Слънцето блестеше все тъй ярко, но над света на Соупи бе паднал непрогледен мрак.
— Бързо разбрах що за птица си — злорадо продължи Лестър. — Признавам, че отначало успя да ме заблудиш. Започнах да се съмнявам, че имаш нечисти помисли, едва след като телеграфирах в Ню Йорк и поисках сведения за богатия финансист Томас Г. Молой, а от там ме информираха, че такава личност не съществува.
Соупи мълчеше. Горчивите мисли като че ли го стискаха за гърлото. Взираше се в дърветата и цветята и си мислеше, че никога не е виждал по-отблъскваща гледка. Природата беше положила максимални усилия, но според него бе претърпяла пълен провал.
— Случайно минавах под къщата и през отворения прозорец чух как заговорничиш с двамата ти съучастници — самодоволно продължи Лестър. — Препоръчвам ви при следващото съвещание да затваряте прозорците и да говорите по-тихо.
— Така ли? — промълви Соупи. Осъзнаваше, че отговорът му не е особено находчив, но друго не му идваше на ум. Беше в капан, а на хората, които са попаднали в капан, не им е до остроумия.
— Обмислих положението и реших, че е най-добре да се престоря, че подкрепям плана ви. Разбира се, бях разочарован, че никога няма да получа от теб чек за един-два милиона, но ми остават парите от застраховката — отбеляза философски настроеният господин Кармоди. — Сумата е нищожна за човек като теб, който е свикнал да сключва крупни сделки с милионери, но мен напълно ме задоволява.
— Грешиш, приятелю! — възкликна Томас Молой, който повече не издържаше подигравателния тон на Лестър. — Няма да пипнеш застраховката.
— Защо мислиш така?
— Защото застрахователната компания ще проведе разследване. Какво ми пречи да те изпортя?
— Моля?
— Какво ми пречи да кажа, че обирът е бил инсцениран?
Лестър кротко се усмихна:
— Здравият ти разум ще надделее. Помисли възможно ли е да скриеш участието си в заговора? Едва ли искаш да станат известни някои подробности от биографията ти. Ето защо вярвам, че ще си държиш езика зад зъбите, господин Молой.
— Така ли — отново избърбори Соупи.
— Мисля, че няма да ме издадеш.
Томас Молой се замисли и стигна до същия извод. За да изпортиш някого, трябва да ти е здрав гърбът.
— Предлагам скромна награда от хиляда паунда за онзи, който открие откраднатите вещи — заяви Лестър Кармоди и тласна лодката във водата. — Така никой няма да се усъмни, че съм замесен. Постарай се да я спечелиш. Е, май се разбъбрих, повече не искам да те задържам. Безсъмнено днес ти предстои много работа.
Лодката изплува под лъчите на яркото слънце и навесът скри от погледа на Соупи затлъстелия и безсъвестен господар на имението. Откъм езерото долетя шумът от енергично гребане. Очевидно за разлика от госта си господин Кармоди беше в отлично настроение.
Соупи апатично се изкачи по стълбите. Току-що проведеният разговор го беше потресъл. Обзеха го мрачни мисли, предизвикани от откритието за подлата душа на Лестър Кармоди. Каза си, че ако всички представители на английската аристокрация (които би трябвало да служат за пример на простолюдието) са като господаря на Ръдж Хол, то Великобритания едва ли задълго ще запази положението си на световна сила, а мисълта, че предтечите му са отхвърлили британското иго, за миг го накара да забрави отчаянието си. Освен дето като малък по време на едно честване на Четвърти юли беше изгорил веждите си с преждевременно избухнала бомбичка, никога не беше отдавал особено значение на Деня на независимостта, но сега се превърна в ревностен патриот. Ако генерал Уошингтън беше до него, непременно щеше да стисне десницата му.
Заразхожда се безцелно из градината, която беше озарена от яркото слънце. Изчезнало бе приповдигнатото му настроение, предизвикано от осъзнаването, че преди около сто и петдесет години Съединените щати са извоювали независимостта си от страна, чийто син е Лестър Кармоди. Чувстваше странна празнота, налегнала го бе меланхолия. Спешно се нуждаеше от онази широко рекламирана ободряваща напитка, която помага при анемия, умствена преумора, отпадналост, безпокойство, сърцебиене, световъртеж, меланхолия, изтощение, неврастения и депресия. При него се наблюдаваха всички гореизброени оплаквания, най-вече умствена проумора и меланхолия, а внезапната поява на Стърджис, който припкаше към него по пътеката, само щеше да влоши състоянието му.