Днес Болт беше олицетворение на елегантността. Носеше нова шапка, официалния си костюм и жълти обувки, които блестяха така, сякаш бяха парченца от яркото слънце. В петлицата му беше затъкнат карамфил. Изглеждаше толкова шик, че би предизвикал завистта дори на господа, поканени на градинско увеселение в Бъкингамския дворец.
Любопитно огледа Соупи и учтиво отбеляза:
— Кросът е полезен за здравето, сър.
— Колата! — изпъхтя господин Молой.
— Току-що я прибрах в гаража, сър. Господин Кармоди ми даде един ден отпуска, та да присъствам на сватбата на племенницата на жена ми, дето живее в Ъптън Снодсбъри.
— Трябва ми колата.
— Току-що я прибрах, сър — повтори Болт, произнасяйки думите по-бавно, като човек, който дава обяснения на невеж чужденец. — Господин Кармоди ми разреши днес да отсъствам от работа. Племенницата на госпожа Болт днес се омъжва в Ъптън Снодсбъри. И времето се случи хубаво — добави и погледна небето с одобрение, нетипично за шофьор — известно е, че на шофьорите е трудно да се угоди. — Хората казват: „Щастлива ще е булката, която се омъжва в слънчев ден“, въпреки че аз не съм съвсем съгласен с тези бабини деветини. Когато се венчахме с госпожа Болт, валеше като из ведро, ама общо взето с нея сме много щастливи. Е, случва се да се поскараме, обаче по принцип бракът ни е прекрасен…
Соупи започваше да подозира, че единственият критерий за назначаване на прислугата в английските имения е бъбривостта. Онези членове на персонала на Ръдж Хол, с които бе имал неудоволствието да се запознае, очевидно бяха надарени със способността да водят продължителни и безсмислени разговори. Ако го оставеха без надзор, икономът по цял ден щеше да дърдори за зайци, шофьорът пък явно се канеше да издиткува цялата си автобиография. А за господин Молой всяка секунда беше ценна. С нечовешко усилие си пое дъх и изхриптя:
— Трябва ми колата! Спешно се налага да отида в „Стройни и здрави“. Мога и сам да шофирам.
В поведението на Болт настъпи рязка промяна. До този момент се държеше като човек, който разговаря със стар познат в пушалнята на клуба, но потресаващото предложение го изкара от релси. Облещи се от ужас и недоверчиво възкликна:
— Искате да шофирате автомобил „Декс Мейо“! — Тонът му беше доста рязък, защото бедният Болт още не се бе съвзел напълно. — Господин Кармоди разрешава само на мен да карам този автомобил.
— Непременно трябва да отида в санаториума. Работата не търпи отлагане!
Шофьорът се замисли. Беше благ човек и се стремеше ежедневно да върши добри дела.
— Ако искате, вземете от конюшнята стария ми велосипед. Сигурно е ръждясал, защото отдавна не съм го използвал, но все някак ще стигнете до санаториума.
За миг Соупи се поколеба. Запита се как ще измине повече от трийсет километра с превозно средство, за което смяташе, че е излязло от употреба още по времето, когато е бил невръстно дете. Но мисълта за куфара с безценните вещи му вдъхна нови сили. Беше отчаян, а отчаяните хора са способни на истински подвизи.
— Докарай велосипеда! — изрече решително, но като видя въпросното средство за придвижване, страхът му отново се пробуди. — За това ли говореше? — попита отчаяно.
— За това, сър.
На возилото прилягаше една-единствена дума — мръсник. Изражението му беше цинично като на улична котка, която е опознала всички пороци по света. Изглеждаше лукаво и потайно, ръкохватките се извиваха нагоре като устни, разтегнати в ехидна усмивка, тук-там спиците бяха изпадали като изгнили зъби, педалите бяха голи и безсрамни. Имаше вид на велосипед, който се зъби, готов да ухапе всеки непознат.
— Х-м-м — замислено промърмори Соупи, после си спомни, че на всяка цена трябва да отиде в санаториума. — Добре! — отсече и потрепери.
Яхна возилото, едва не падна, но овладя кормилото и смело завъртя педалите. Изчезна от погледа на Болт, сетне отдалеч се разнесе отчаян писък.
Шофьорите не се смеят, но понякога се усмихват. Болт се усмихна. Случвало се бе велосипедът да ухапе и него.
III
В един и двайсет звъненето на телефона сепна Стьрджис, който дремеше в мишата си дупка, и провали плановете му за заслужена почивка след изморителната утрин, изпълнена със странни събития. Първо, след най-вълнуващата нощ в живота му из къщата обикаляше полицай, после американският джентълмен му каза, че господин Кармоди иска нещо за пиене, а последният отрече да е поръчвал да му занесат питие. След това самият американец пожела напитка, но се изпари, преди да му бъде поднесена. А най-загадъчна му се виждаше случката с килера. Господин Молой очевидно се беше отказал от майсторенето на къщичка за зайци в полза на разбиването на вратата на килера.