Старшината мигом прозря, че е постъпил неправилно, тъй като е бил подведен от ведрото си настроение. Ако желанието му бе да осведоми девойката, че й е простил, трябваше да излезе от храста, да застане лице срещу лице с нея и да й го съобщи. Ала вместо това беше действал от прикритие и преструвайки се на безплътен глас, беше създал голяма бъркотия.
Към бъркотията спадаха кана с кафе, каничка с мляко, една купичка със захар и друга с масло, солница, бурканче с горчица, купчина препечени филии и чиния с пържени яйца и бекон, които бяха паднали на тревата. Той излезе от храста, печално ги изгледа и измърмори нещо неразбираемо.
Колкото и да е странно, девойката не изглеждаше разгневена, въпреки че в този момент беше оправдано да каже някои от неприличните думи, които напоследък младите дами непрекъснато използват. Ала на лицето й се изписа облекчение и тя радостно възкликна:
— Господи, помислих си, че е онзи тип от таванската стая! Изплаших се да не е избягал.
— Няма страшно, моето момиче — избоботи той. — Старшина Фланъри е тук!
— О, господин Фланъри!
— Хайде, успокой се — каза той и макар да усещаше, че действа малко прибързано, я прегърна през кръста. После я целуна. Не му се искаше да се обвързва, но в момента нямаше друг изход.
Роза видимо се успокои и заяви:
— Изпуснах подноса.
— Да — съгласи се старшината, от чийто поглед нищо не убягваше.
— Няма как, ще отида да му кажа.
— На господин Туист ли?
— Ами да.
Той се поколеба. Докторът ще поиска обяснение за случилото се, което неминуемо ще доведе до разкрития, представящи него, старшина Фланъри, в неблагоприятна светлина. Нищо чудно Туист да реши да се освободи от помощник, който, макар и с добри намерения, се крие в храстите и вика „Бау!“ на прислужничките.
— Слушай, моето момиче — подхвана. — Доктор Туист е зает човек, сума задължения са му на главата. Едва ли ще му бъде приятно да го занимаваш с изпуснати подноси. Тичай обратно в кухнята и кажи на готвачката отново да приготви закуска за специалния пациент. Само каната за кафе е счупена, всичко друго си е здраво и читаво. Ще подредя нещата на подноса, а ти ще го занесеш на пациента. И никому нито дума за случилото се. Докато се върнеш, ще заровя в земята остатъците от яйцата.
— Ама… господин Туист сложи нещо специално в кафето.
— А? Какви ги говориш?
— Като му занесох подноса, старият маймунек попита дали това е закуската на специалния пациент, а аз казах „да“. Тогава той изля в кафето няколко капки от едно шишенце. Помислих, че сигурно е лекарство, за да упои онзи луд и да му попречи да излезе от стаята си и да ни избие до крак.
Старшината снизходително се усмихна:
— Няма нужда да се дава успокоително на буйстващия пациент щом аз съм тук. Доктор Туист напразно се безпокои. Не разбира, че в случай на необходимост ще му се притека на помощ, за да няма изнасилие. Освен това честото вземане на тъй наречените седитиви не е препоръчително. Вчера пациентът е бил под влиянието на приспивателно и съществува опасност за здравето му, ако и тази сутрин вземе сънотворно. Ако господин Туист те попита дали онзи е изпил кафето, учтиво ще отговориш: „Да, сър“. Аз ще сторя същото и така тайната ще си остане между нас.
Половин час по-късно му се предостави възможност да изпълни собствените си указания. След като се беше покатерил по стълбата и беше поднесъл на пациента второто издание на закуската, той се сблъска в градината с работодателя си.
— Тъкмо теб търсех — каза доктор Туист.
— Какво обичате, сър?
— Онзи, буйстващият… вече закуси ли?
— Преди пет минути го нагледах през прозореца и забелязах, че се радва на завиден апетит.
Чимп замълча, после небрежно попита:
— А кафето изпи ли?
— Да, сър — учтиво отговори старшината.
— О! Добре. Благодаря.
— Аз ви благодаря, сър — искрено отвърна Фланъри.
II
По принцип старшината не беше майстор на засуканите фрази, но когато каза, че Джон се е радвал на завиден апетит, безсъмнено използва mot juste. Защото тъкмо това бе точното определение на подхода на бедния младеж към храната и кафето, които тъмничарят му поднесе през решетките. Нито нарастващата му неприязън към Фланъри, нито унижението да бъде третиран като опасен звяр в зоопарк можеха да се сравнят с апетита му, който се изостряше с всеки изминал час. Главоболието му беше преминало и беше заменено от глад, на който и вълците биха завидели. Още преди тъмничарят му да се спусне по стълбата, Джон вече беше излапал едното яйце. За нула време се справи с другото яйце, с бекона, с препечените филийки, с маслото, млякото и кафето, и след като вдигна чинията да провери дали отдолу не е останала някоя троха, опечалено констатира, че закуската е приключила.