— О, да… Квитанцията… Съвсем ми беше излязла от ума… Разбира се. Помолих Болт да остави една чанта в багажното отделение на гарата.
— Изпълнил е поръчението ти.
— Дай ми квитанцията.
— След малко — отговори Джон и пъхна хартийката в джоба си.
Въодушевлението на Лестър се изпари. Вече беше сигурен, че племенникът му го наблюдава с укор и дори с презрение, които подействаха на гузната му съвест като сол на отворена рана.
— Какво? 3-з-защо… — изпелтечи.
Без да откъсва враждебния си поглед от него, Джон заговори:
— Научих, че си обявил награда от хиляда паунда за онзи, който предаде откраднатите вещи, чичо Лестър.
— Ами… да. Вярно е.
— Ще я дадеш на мен.
— Моля?
— Драги ми чичо — каза младежът, а гласът му беше не по-малко враждебен от погледа, — преди да напусна санаториума със симпатичното название „Стройни и здрави“, поговорих с още по-симпатичните господа Молой и Туист, които ми разказаха прелюбопитна история. Схващаш ли за какво говоря, или искаш по-подробни обяснения?
Господин Кармоди, който се беше наежил като скъперник, съзрял опасност за чековата си книжка, бавно се отпусна на стола, като приземяващ се балон.
— Виждам, че ме разбра — доволно отбеляза Джон. — А сега напиши чек на името на полковник Уайвърн.
— Защо?
— Отказвам се от наградата в негова полза. Имам си съображения, поради които искам да се сложи край на нелепата вражда помежду ви, и мисля, че поводът е добре дошъл. Сигурен съм, че полковникът съжалява, че сте се скарали, но чака ти да направиш първата крачка. И ти ще я направиш, като му връчиш хиляда паунда.
Лестър Кармоди преглътна и промърмори:
— Мисля, че му стигат петстотин…
— Хиляда!
— Ама това са цял куп пари!
— Прилична сума — съгласи се Джон.
Господин Кармоди имаше съвсем различна представа за това коя сума е прилична, но усети, че е излишно да спори. Тежко въздъхна и извади от чекмеджето чековата си книжка.
Имаше чувството, че откакто се е забъркал в тази история, над него тегне някакво проклятие, свързано с огромни и непредвидени разходи. Хвърлил беше луди пари около гостуването на семейство Молой и на противния Рони Фиш… колата все пътуваше до санаториума и обратно, а напоследък цената на бензина безбожно се бе повишила… изръсил се беше с пет стотачки, за да отстрани Хюго от къщата, а последният удар му беше нанесъл Джон с претенциите си за онази потресаваща сума. Пари… пари… пари… и то хвърлени на вятъра.
Притисна попивателната към чека и го подаде на племенника си, който обаче заяви:
— Няма да го взема. Още сега отиваме при полковник Уайвърн. Ще му връчиш чека и дори ще произнесеш трогателна реч.
— Не, само това не! Не знам какво да му кажа!
— Ще ти обясня. А след това с него отново ще бъдете най-добрите приятели. — Удари с юмрук по бюрото и повтори: — Най-добри приятели! Разбра ли?
— Разбрах.
Изражението на бедния страдалец бе толкова печално, че Джон го съжали и се замисли как да го поразвесели. Изведнъж му хрумна, че знае най-сигурния цяр за мъката му.
— Чичо Лестър, какво е отношението ти към старшина Фланъри от „Стройни и здрави“?
Господин Кармоди потръпна. В паметта му изплуваха неприятни спомени.
— Преди да напусна санаториума — продължи младежът, — насиних окото му и двамата заедно се изтърсихме долу.
— Долу ли?
— Да, изтъркаляхме се надолу по стълбата и той удари главата си в някакъв шкаф.
Мъченическата физиономия на господин Кармоди за миг се озари от едва забележима усмивка.
— Знаех си, че ще те зарадвам — промърмори Джон.
II
Полковник Уайвърн сбърчи прочутите си рошави вежди, които застрашително надвиснаха над очите му, и строго се втренчи в прислужницата Джейн. Току-що Джейн беше влязла във всекидневната, където полковникът водеше разгорещен спор с дъщеря си Патриша, и го беше смаяла с изявлението, че Лестър Кармоди чака в приемната.
— Кой? — изръмжа полковник Уайвърн като буреносен облак.
— Извинете, сър, господин Кармоди е тук, сър.
— Господин Кармоди, ли?
— Да, заедно с господин Карол, сър.
Пат, която стоеше до остъклената врата към градината, ахна, сетне процеди през зъби:
— Покани ги тук, Джейн.
— Добре, госпожице.
— Не желая да виждам онзи престъпник! — отсече полковникът.
— Покани ги, Джейн — повтори девойката, а когато прислужницата излезе, се обърна към баща си: — Трябва да направиш компромис, татко. Може би господин Кармоди е дошъл да се извини заради онази история с динамита.