— Благодаря.
— Дано да бъдеш много щастлива.
— Благодаря.
Отново замълчаха.
— Решението ти е доста… внезапно — обади се Джон.
— Така ли мислиш?
— Кога се върна Хюго?
— Тази сутрин. Писмото му дойде с първата поща, след него пристигна и той.
— Писмо ли? Нима ти е писал?
— Да. Пишеше, че ме моли да му стана съпруга.
— Нима?
Пат очерта в тревата окръжност с върха на обувката си и промълви:
— Писмото е много романтично.
— Така ли?
— Да. Не подозирах, че Хюго е способен на подобни излияния.
Джон отново замълча. Напразно претърсваше съзнанието си за жизнерадостни и непринудени фрази. Накрая изтърси:
— Хюго е прекрасен човек.
— Да.
— Толкова е умен!
— Да.
— И симпатичен.
— Да.
— Бива го във всяко отношение.
— Да.
Той установи, че е изчерпал темата за качествата на братовчеда си и отново потъна в мрачно мълчание. Идваше му да настъпи червея, който току-що беше допълзял до обувката му и очевидно беше в отлично настроение.
Пат се прозина и небрежно подхвърли:
— Добре ли прекара вчера?
— Не бих казал. Може би си чула, че в Ръдж Хол бе извършен обир. Впуснах се да преследвам крадците, но те ме заловиха.
— Какво?!
— Постъпих непредпазливо и позволих да ме упоят с приспивателно, а когато дойдох в съзнание, бях заключен в стая с решетки на прозореца. Едва преди час успях да изляза на свобода.
— Джони!
— За щастие приключението ми приключи благополучно. Успях да върна в имението откраднатите вещи.
— Божичко, Джони! Каква глупачка съм била! Помислих, че си отишъл на пикник с онази Молой.
— Може би отвличането на един почтен младеж за нея е нещо като пикник. Не знам дали ще повярваш, но тя не само е от бандата на престъпниците, но им е нещо като главатар.
Той сведе поглед, като се питаше дали все пак да не настъпи бодрягата-червей, ала внезапно чу задавен вик и изправи глава. Пат се взираше в него, очите й бяха разширени от изненада. Джон си помисли, че никога не е изглеждала толкова неземно красива. Стори му се, че невидими пръсти се вкопчиха в гърлото му, пред очите му падна мъгла, а градината колебливо направи няколко стъпки, сякаш упражняваше нов танц, по който американците са полудели.
Сетне мъглата се вдигна и той видя, че с Пат не са сами. До него стоеше грубоват и брадат мъж със зле ушита дреха от мечешки кожи. Беше неговият праотец от каменната ера, който го беше съветвал по пътя към навеса за лодки и който сега го гледаше с упрек. Приличаше си като две капки вода с Фланъри, а като заговори, стана ясно, че и гласът му е гръмлив като на старшината.
— Хей! — провикна се, като раздразнено прехвърляше каменната брадва от едната в другата си ръка. — Е, младежо, видя ли какво стана, какво се случи, какво произлезе, ако мога да се изразя така, като не послуша съвета ми? Колко пъти ти казах да се отнасяш с това момиче по начин, в чието предимство съм се убедил първо аз, сетне останалите ти предтечи във времената, когато мъжете бяха истински мъже и знаеха как се постъпва в подобни случаи? Загуби я, нали? Ако ме беше послушал…
— Недей! — прошепна някой, а Джон забеляза, че до него стои още някой.
— Но може би още не е късно… — продължи брадатият.
— Не го слушай — каза новодошлият. Едва сега Джон видя, че това е по-добрата му страна. — Протестирам! Нека бъдем по-въздържани и да се държим като културни хора. Не одобрявам тези съвети, приканващи към насилствени действия.
— Които обаче са се оказали ефикасни — вметна прародителят. — Дано този път младежът да ме послуша, защото му посочвам, тъй да се каже, правилния подход.
— Смятам съветите ви за пагубни — с леден тон заяви по-добрата му страна, — и не одобрявам вашите методи. При тези обстоятелства е редно младият човек да се примири с положението като истински джентълмен. Девойката е сгодена за друг човек, който е симпатичен, умен и е наследник на прекрасно имение — прекрасна партия за всяка жена…
— Дрън-дрън! — неучтиво се тросна брадатият. — Туй, дето трябва да направиш, младежо, е да хванеш момата и да я сграбчиш в прегръдките си, тъй да се каже, без да те е грижа за колко умни и симпатични мъже е сгодена. Бога ми, туй трябва да направиш. Ако ми се беше случило същото, когато бях в разцъфтели сили, нито за секунда нямаше да се колебая. Послушай ме, момче, и няма да съжаляваш. Опичай си ума, чуваш ли? Сграбчи момата с две ръце, като истински мъж!
— О, Джони, Джони, Джони! — изстена Пат. В очите й блестяха сълзи, тя безпомощно кършеше ръце, което само по себе си беше достатъчно да наклони везните към методите, прилагани в добрите стари времена, когато първобитните мъже са били истински първобитни мъже.