Джон престана да се колебае. Мътните го взели Хюго! Мътните я взели по-добрата му страна! Пет пари не дава за никого и за нищо освен за съветите на прекрасния възрастен джентълмен, който, въпреки грубоватата си външност и зле скроената си дреха, бе златна мина откъм информация, безценна за всеки младеж. Дълбоко си пое въздух и протегна ръце, а Пат се озова в прегръдките му като лодка, която влиза в пристанището, по чудо оцеляла след силна буря. Едва чута въздишка му подсказа, че по-добрата му страна разочаровано е подвила опашка. Въздишката беше заглушена от одобрителния рев на прародителя.
„Ето какво било да си щастлив“ — каза си младежът.
— О, Джони! — изплака Пат. — Какво да правя?
— Карай в съшия дух — нежно прошепна той.
— Какво да предприема относно Хюго? — отчаяно попита девойката.
Хюго ли? Кой пък е този Хюго? Джон се съсредоточи и си спомни, че съществува някакво недоразумение, свързано с братовчеда Хюго. Какво ли беше? А, да.
— Пат — промълви, — обичам те. А ти обичаш ли ме?
— Да.
— Тогава защо направи онази глупост? Защо се сгоди за Хюго?
Говореше с непривична строгост, защото благоговението, което години наред беше изпитвал към Пат, като по магия беше изчезнало. Изцяло се беше освободил от комплекса за малоценност, което навярно се дължеше единствено на факта, че най-сетне държи любимата в прегръдките си и я обсипва с целувки. През последните половин дузина години ежедневно е имал под ръка този цяр срещу пониженото самочувствие, но не се е възползвал от него. Беше поразен от нехайството си, признателността му към брадатия прародител със зле ушита дреха от мечешки кожи беше безгранична.
— Реших, че въобще не ме обичаш — изплака Пат.
Той се облещи:
— Кой, аз ли?
— Да.
— Въобще не те обичам, тъй ли?
— Да.
— Решила си, че не те обичам, така ли?
— Ами… след като обеща да ме заведеш на излет, не благоволи да се появиш, после научих, че си заминал с онази Молой. Естествено стигнах до заключението, че…
— Не е трябвало да правиш разни заключения.
— Стореното-сторено. Като получих писмото на Хюго, си казах, че това е прекрасна възможност да докажа безразличието си към теб. А сега съм в безизходица. Господи, как да постъпя? Какво да кажа на Хюго?
Джон се пораздразни, задето прекъсват размишленията му върху жизненоважни въпроси, като го занимават с разни абсурдни годежи, но все пак реши да се справи с проблема само и само да успокои Пат.
— Хюго си въобразява, че си негова годеница, така ли?
— Да.
— Обаче не си.
— Вярно е.
— В такъв случай — решително каза Джон — единственото разрешение е да му отворим очите за истинското положение на нещата.
— Де да беше толкова лесно!
— Разбира се, че е лесно! Фасулска работа!
— Ех, ако можеше ти да му съобщиш неприятната вест…
— Разбира се, че ще му я съобщя, иска ли питане! — възкликна.
Ама че работа — как изобщо й е минало през ума, че ще яостави да се обяснява с Хюго! Когато един човек със силен характер и желязна воля се сгодява за плаха и срамежлива девойка, поема на плещите си нейните проблеми и ги разрешава компетентно и бързо като всеки достоен мъж.
— Наистина ли ще го направиш, Джони?
— Разбира се.
— Не мога да го погледна в лицето…
— Няма да пропуснеш кой знае каква гледка. Знаеш ли кьде е скъпият ми братовчед?
— Тръгна към селото, но нямам представа къде е.
— В „Кармоди Армс“ — досети се Джон. — Веднага отивам да му съобщя новината. — С решителни стъпки той прекоси градината и изчезна от погледа на Пат.
II
Хюго обаче не беше в кръчмата. Облягаше се на парапета на моста над река Скърм и мрачно се взираше във водата. Поведението му беше нетипично за човек, който току-що се е сгодил за любимата жена. Като чу стъпки, вдигна глава и се обърна — погледът му беше като на изкормена риба.
— Здравей, старче — произнесе апатично.
Джон подходи по заобиколен начин към истинската тема на разговор:
— Днес времето е много приятно.
— Какво, какво?
— Казах, че денят е прекрасен.
— Аз пък съм на друго мнение… Няма значение… Джон! — Той се вкопчи в ръкава на братовчеда си. — Необходим ми е съветът ти по един въпрос. В много отношения си голям досадник, но поне си здравомислещ, затова искам да се посъветвам с теб. Ако щеш вярвай, но направих голяма глупост.
— А именно?
— Взех, че се сгодих с Пат.
След като пусна бомбата, Хюго се облегна на парапета и с мрачно задоволство се втренчи в братовчеда си.
— Така ли? — невъзмутимо попита Джон.