Намиращите се вътре хора биха могли да оцелеят, ако бяха изхвръкнали навън, но от поредицата унищожителни удари вратите се бяха заклинили. Колата започна да се разпада. Двигателят се откъсна от монтажните опори и лудешки се затъркаля между дърветата. Нито колелата, нито предното окачване, нито задното предаване бяха конструирани да понесат такова унищожително мъчение. Те се изскубнаха от шасито и с бясно въртене заподскачаха надолу по склона.
Пит нямаше време да наблюдава как смачканият до неузнаваемост мерцедес продължава да се търкаля преди окончателно да спре със скърцане върху огънатия си покрив в едно малко дере.
— Дали ще прозвучи грубо — заговори Джордино за първи път откакто бяха започнали да се спускат от хребета, — ако кажа „един на нула“?
— Ще ми се да не използваш този израз — процеди през стиснати зъби Пит. — Резултатът всеки момент ще се увеличи. — Той свали за миг едната си ръка от волана и посочи напред.
Джордино се сви напрегнато, когато забеляза как трасето се разклонява и слива с друга писта, гъмжаща от хора с ярко оцветени скиорски костюми. Той се изправи рязко, като се хвана за останките от рамката на предното стъкло и започна да вика и да размахва като обезумял ръце, а Пит натисна сдвоените тромби, които служеха за клаксон на корда.
Смаяните скиори се извърнаха по посока на звука и съзряха двете стремглаво спускащи се коли, които се носеха надолу по трасето за ски. Без да губят и секунда, те се изтеглиха от двете страни и впериха изумени погледи в „Корда“ и следващия го „Мерцедес“, които профучаха край тях.
Трасето преминаваше в писта за ски скокове, която се спускаше стотина метра по-надолу. Пит едва успя да различи заснежената шанца, която се сливаше със склона. Без всякакво колебание той насочи орнаменталната фигурка, монтирана върху радиатора към стартовата площадка.
— Да не би…? — смотолеви Джордино.
— План четири — уверено отвърна Пит. — Дръж се здраво. Може да загубя управлението на колата.
— Мислех си, че ти отдавна вече си го загубил.
Далеч по-малка от съоръженията, които се строят за олимпийски игри, шанцата се използваше само за акробатични и демонстративни ски скокове. Широчината й беше достатъчна да поеме корда, като дори оставаше още място отстрани. Дължината на вдлъбнатия наклон беше около тридесет метра, а краят й се намираше на двадесет метра над земята.
Пит се насочи към стартовата вратичка, като използваше широката каросерия на корда, за да скрие шанцата от погледа на преследвачите в мерцедеса. В тази криеща огромни опасности ситуация всичко зависеше от точното определяне на подходящия момент и бързото и сръчно завъртане на волана.
В последната секунда преди предните колела да пресекат стартовата линия, Пит леко изви волана, при което колата занесе и сви в страни от шанцата. Шофьорът на Исмаил зави, за да избегне сблъскването и премина право през стартовата вратичка.
Докато Пит се мъчеше да изправи корда, Джордино погледна назад към мерцедеса. Пред очите му се мярна някакво лице с черти, разкривени от странна смесица на уплаха и ярост. После то изчезна и загубилата изцяло управление кола се стрелна надолу по склона. В този момент задницата се откъсна, мерцедесът се килна леко на една страна, десните колела пропаднаха извън шанцата на няколко метра от края й и колата полетя във въздуха със спираловидно въртене, като умело метната футболна топка.
Скоростта на мерцедеса сигурно наближаваше сто и двадесет километра в час, когато той излетя. Тласната от огромната инерция, колата продължи да се върти във въздуха, изминавайки невероятно разстояние, преди да се устреми към земята и да се стовари с огромна сила върху заледения сняг на четирите си колела. Като в забавен кадър тя отскочи, полетя към един висок бор и се разби в дебелия му ствол. Остро скърцане на огъващ се метал разцепи разредения въздух. Шасито и каросерията се увиха около дървото така, че предната и задната броня се срещнаха като конска подкова, надяната върху железен прът. Стъклата се разхвърчаха като конфети, а телата на хората, които се намираха вътре, се сгърчиха и смачкаха като мухи под мухобойка.
Джордино смаяно поклати глава.
— Това е най-страховитата гледка, която някога съм виждал.
— И още ще има — каза Пит. Той беше успял да изправи главоломно плъзгащия се „Корд“, но нямаше начин да намали скоростта.
Спирачките бяха прегорели на половината път надолу по склона, а кормилната щанга беше огъната и едва се крепеше. Пътят на корда не можеше да бъде сбъркан. Той се беше насочил към голямата ски база и оградата на ресторанта в началото на седалковия лифт. Всичко, което Пит можеше да направи, беше да натиска клаксона и да се опитва да избегне онези вцепенени от страх скиори, които не бяха успели да се отстранят достатъчно бързо от пътя.