Топилцин се засмя.
— Не ме изкушавай. И без да давам обет за целомъдрие ми стига, че съм принуден да се преструвам на папа и да ходя облечен като палячо по осемнадесет часа на ден.
— На мен ми се налага да търпя същите неудобства.
— Всеки от нас трябва да носи собствения си кръст — отегчено произнесе Топилцин.
— Не бива да проявяваш небрежност, когато сме толкова близо до успеха.
— Нямам и намерение. Нито един от хората ми няма да посмее да наруши уединението ми. Те си мислят, че когато остана сам, общувам с боговете.
Другият мъж се усмихна.
— Това ми звучи познато.
— Да се захващаме за работа, а? — каза Топилцин.
— Добре, какво е положението?
— Всички приготовления се пазят в строга тайна. В нужния момент хората ще бъдат по местата си. Раздадох над десет милиона песос за подкупи, за да уредя срещата. След като глупаците, които получиха парите, си свършиха работата, те бяха премахнати. Не само за да съм сигурен, че няма да проговорят, а и като предупреждение към онези, които чакат да получат и изпълнят нашите нареждания.
— Поздравявам те. Изпълнил си всичко точно.
— Оставям на теб да проявяваш изобретателност.
След тази забележка настъпи одобрително мълчание, което продължи няколко минути. Двамата мъже се бяха отдали на мислите си. Най-сетне гостът се усмихна лукаво и извади извод една от гънките на робата си малка тумбеста чаша с коняк.
— За твое здраве.
Топилцин се изсмя язвително и вдигна чашата с шампанско.
— За успешен край на делото ни!
Безплътният посетител замълча.
— За успешен край на делото ни — повтори той, а после добави: — Без засечки!
А след още по-дълго мълчание замислено каза:
— Ще бъде интересно да се види как усилията, които полагаме, ще променят бъдещето.
31
Ревът на двигателите утихна, когато излетелият от Бъкли Фийлд край Денвър реактивен самолет „Бийчкрафт“ без опознавателни знаци достигна височина за полет с крайцерска скорост. Покритите със сняг Скалисти планини останаха далеч назад и самолетът полетя над големите равнини.
— Президентът ви изпраща сърдечни пожелания за бързо възстановяване — каза Дейл Никълс. — Той страшно се разгневи, когато го информираха подробно за изпитанията, на които сте били подложени…
— По-точно не беше на себе си от яд — намеси се Шилър.
— Да кажем, че не беше доволен — продължи Никълс. — Помоли ме да ви поднеса извиненията му, че мерките за сигурност не са били достатъчно ефикасни и обеща, че ще направи всичко, което е по силите му, за да осигури безопасността ви, докато се намирате в Съединените щати.
— Предайте му моите благодарности — отвърна Хала — и, ако обичате, го помолете от мое име, да направи всичко необходимо за семействата на хората, които загинаха, за да спасят живота ми.
— Ще се погрижим за тях — увери я Никълс.
Хала лежеше подпряна на легло, облечена в бял спортен екип от памук и коприна на зелени райета с поло яка от трико. Десният й глезен беше гипсиран. Тя погледна към Никълс, а после към Джулиъс Шилър и сенатора Пит, които седяха срещу нея.
— Чувствам се поласкана, че трима толкова изтъкнати господа като вас са отделили време от претрупаната си програма, за да долетят в Колорадо и да ме съпроводят обратно до Ню Йорк.
— Ако можем да направим нещо…
— Направихте много повече, отколкото някой чужденец, който се намира на американска земя, би могъл да очаква.
— Имате девет живота също като котките — каза сенаторът Пит.
Устните й се разтвориха в лека усмивка.
— Дължа два от тях на вашия син. Той има способността да се появява там, където трябва, когато най-малко го очакват.
— Видях стария автомобил на Пит. Истинско чудо е, че сте оцелели.
— Наистина красива машина — въздъхна Хала. — Жалко, че беше съсипан.
Никълс се покашля леко.
— Ще позволите ли да поговорим накратко за обръщението ви пред Обединените нации утре…
— Успяха ли вашите хора да открият убедителни данни за точното местонахождение на съкровищата от Александрийската библиотека? — рязко попита Хала.
Никълс погледна към сенатора и Шилър. На лицето му беше изписано изражение на човек, който внезапно е стъпил върху плаващ пясък. Сенаторът му се притече на помощ и отговори вместо него.