— Е, това го е заимствал от житието на Исус Христос. Какво друго знаем за него?
— Може да попитате Дейл Никълс — отговори сенаторът. — Доколкото разбирам, той работи заедно с ЦРУ за съставянето на биографична справка и психологически портрет на Язид.
— Да видим дали са открили нещо. — Президентът натисна един от бутоните на интеркома. — Дейл, би ли дошъл за минута?
— Идвам веднага — долетя гласът на Никълс от говорителя.
Нито един от мъжете в Овалния кабинет не проговори през петнадесетте секунди, които бяха необходими на Никълс, за да дойде от кабинета си. Той почука, после отвори вратата и влезе.
— Тъкмо си говорехме за Ахмад Язид — обясни му президентът. — Успяха ли хората на Броган да открият някакви данни за миналото му?
— Преди час говорих с Мартин — отговори Никълс. — Каза, че неговите аналитици до ден-два ще съставят досие за него.
— Искам да го видя веднага щом бъде изготвено — каза президентът.
— Нямам намерение да променям темата — започна сенаторът Пит, — но не мислите ли, че някой трябва да уведоми президента Хасан какво смятаме да направим в случай, че успеем да определим точно местонахождението на сбирката в следващите няколко седмици?
Президентът кимна.
— Определено. — Той погледна към сенатора. — Смяташ ли, че ще можеш да се измъкнеш без излишен шум за четиридесет и осем часа и да направиш това от мое име, Джордж?
— Искате да се срещна с Хасан в Уругвай? — Това беше по-скоро твърдение, отколкото въпрос.
— Имаш ли нещо против?
— Това е по-скоро работа за Дъг Оутс от Държавния департамент. Той и Джо Арнолд от Министерството на финансите са вече в Кингстън и провеждат предварителни срещи с чуждестранните министри на икономиката. Мислите ли, че ще бъде разумно да сторя това зад гърба му?
— При нормални обстоятелства, не. Но ти си по-добре информиран по проекта за издирването. Освен това вече си се срещал четири пъти с президента Хасан и си близък с Хала Камил. Казано просто, ти си най-подходящия за целта човек.
Сенаторът разпери примирено ръце.
— В Сената няма предстоящи гласувания по важни проблеми. Моят екип ще се справи и без мен. Ако можете да уредите правителствен самолет, ще отпътувам оттук рано във вторник, ще се срещна с Хасан същата вечер и ще ви докладвам на другия ден следобед.
— Благодаря ти, Джордж. Ти си винаги готов като истински скаут. — Президентът замълча за момент и после окончателно затегна примката. — Има и още нещо.
— Винаги е така — въздъхна сенаторът.
— Бих искал да уведомиш президента Хасан насаме, в най-строга тайна, че ако реши да отстрани Язид, може да разчита на пълното ми съдействие.
В гласа на сенатора прозвуча негодувание.
— Откога Белият дом се занимава с политически убийства? Умолявам ви, господин президент, не принизявайте авторитета на своя пост, като си цапате ръцете с Язид и останалите терористи.
— Ако някой бе проявил достатъчно далновидност да отвлече Хомейни и да му види сметката преди дванадесет години, сега Близкият Изток щеше да бъде много по-спокойно място.
— Крал Джордж би могъл да каже същото за Джордж Вашингтон и останали колонисти през 1778 година.
— Хайде, Джордж, стига. Бихме могли да прекараме цял ден в сравнения. Хасан следва да вземе окончателното решение. Той трябва да даде съгласието си.
— Лоша идея — решително заяви сенаторът. — Изпитвам сериозни съмнения за такова предложение. Ако това се разчуе, мандатът ви ще бъде провален.
— Уважавам твоите съвети и честност. Ето защо ти си единственият човек, комуто мога да се доверя да предаде това съобщение.
Сенаторът се предаде.
— Ще направя това, за което ме молите и с удоволствие ще съобщя на Хасан за предложението относно библиотеката, но не очаквайте да го агитирам за убийството на Язид, дори и да е заслужено.
— Ще се погрижа екипът на Хасан да бъде уведомен за пристигането ти — намеси се дипломатично Никълс.
Президентът се надигна иззад писалището, като показа, че съвещанието е приключило. Той се ръкува със сенатора.
— Благодаря ти, стари приятелю. Ще очаквам доклада ти в сряда следобед. Ще си направим ранна вечеря.
— Дотогава, господин президент.
— Приятен полет.
Когато сенаторът Пит напусна Овалния кабинет, го обзе мрачно предчувствие, че никак не е изключено президентът да вечеря сам в сряда.