33
„Лейди Фламбъро“ се плъзна плавно в малкото пристанище на Пунта дел Есте само няколко минути преди слънцето да се скрие над западната континентална част на страната. От юг подухваше лек бриз, който едва поклащаше флага на Обединеното кралство на кърмата му.
Той беше красив, луксозен туристически кораб, елегантен и грациозен на вид, с обтекаема надстройка. При него липсваха традиционните за английските кораби черен цвят на корпуса и бял за горните палуби. Беше изцяло боядисан в меко сиво-синьо, с наклонен под остър ъгъл комин, опасан от две ивици в царствено пурпурно и тъмночервено.
Член на новото поколение изящни, малки пътнически кораби, „Лейди Фламбъро“ приличаше по-скоро на първокласна моторна яхта. Неговият корпус, дълъг сто и един метра, беше оборудван с такова разточително великолепие, с каквото едва ли друг кораб, пускан някога на вода, можеше да се похвали. На борда му имаше само петдесет големи апартамента, предназначени за не повече от сто пътника, за които се грижеха същия брой членове на екипажа.
На този курс обаче, той отплава от своето пристанище на регистрация в Сан Хуан, Пуерто Рико, без пътници.
— Два градуса наляво — каза мургавият лоцман.
— Два градуса наляво — повтори кормчията.
Пилотът, облечен в широка риза и шорти с цвят каки, внимателно оглеждаше издадената ивица суша, която ограждаше залива, докато тя остана зад кърмата на „Лейди Фламбъро“.
— Завий надясно и поддържай курс нула-осем-нула.
Кормчията повтори надлежно командата и корабът много бавно започна да завива по новия си курс.
Пристанището беше препълнено с яхти и други туристически кораби, по които се вееха рояци от разноцветни триъгълни флагчета и флагчета с раздвоен край. Някои от съдовете бяха наети като плаващи хотели за икономическата конференция, други бяха пълни с обичайните групи от пътници отпускари.
На половин километър от котвената стоянка лоцманът подаде команда „стоп машини“. Луксозният кораб, увлечен от инерцията си, продължи да пори спокойната вода, скъсявайки разстоянието и постепенно спря.
Доволен, лоцманът заговори по портативния предавател.
— Корабът зае мястото си, малък назад и хвърлете куката.
Командата беше препредадена на носа и котвата беше спусната, а през това време корабът се придвижи съвсем леко назад. Щом лапите на котвата се забиха в пристанищната тиня, екипажът обра провиса и по машинния телеграф бе подадена команда да се загасят машините.
Капитан Оливър Колинс, слаб мъж, застанал изпънат като зидарски отвес в безупречно ушита по поръчка бяла униформа, кимна на лоцмана и му протегна ръка.
— Майсторски направено, както винаги, мистър Кампос.
Капитан Колинс познаваше пилота от близо двадесет години, но никога не се обръщаше към хората, дори и към най-близките си приятели, на малко име.
— Ако беше с тридесет метра по-дълъг, нямаше да успея да го преведа. — Хари Кампос се усмихна и разкри два реда пожълтели от тютюн зъби. Акцентът му беше по-скоро на ирландец, отколкото на испанец. — Съжалявам, че не можахме да го закотвим до кея, капитане, но ми казаха, че трябва да застанете на рейд.
— Поради причини, касаещи сигурността, предполагам — каза Колинс.
Кампос запали остатъка от загаснала пура.
— Покрай тези срещи на големците обърнаха острова с главата надолу. Като гледа как действат силите за сигурност, човек може да си помисли, че зад всяка палма има снайперист.
Колинс погледна през прозорците на командния мостик към най-известното кътче за забавления на Южна Америка.
— Не се оплаквам. По време на конференцията на този кораб ще бъдат настанени президентите на Мексико и Египет.
— Наистина ли? — промърмори Кампос. — Нищо чудно, че искат твоя кораб да бъде закотвен на разстояние от брега.
— Мога ли да ви поканя на чашка в каютата си, или още по-добре, като имам предвид колко е часът, ще ми окажете ли честта да вечеряте с мен?
Кампос поклати глава.
— Благодаря за поканата, капитане. — Той замълча за момент и посочи към многобройните кораби, които изпълваха пристанището. — Но има доста работа. Защо не го отложим за следващия ви престой тук?
Кампос попълни документа си за заплащане и го подаде на капитан Колинс, който го подписа. Лоцманът хвърли поглед през задните прозорци на мостика към безукорно чистите палуби на кораба.