— Някой ден ще си взема отпуск и ще отплавам с вас като обикновен пътник.
— Само ме предупредете — каза Колинс. — Ще се погрижа компанията да поеме всички ваши разноски.
— Изключително любезно предложение. Ако кажа на жена си, няма да ме остави на мира, докато не се възползвам от него.
— За мен ще бъде удоволствие, мистър Кампос. Винаги на ваше разположение.
Лоцманската лодка приближи и Кампос скочи на палубата от корабната стълба. Той махна за сбогом, лодката потегли и се отправи в открито море, за да преведе следващия пристигащ съд.
— Най-приятният курс, на който някога съм плавал. — Това беше изречено от първия помощник на Колинс, Майкъл Фини. — Само екипажа и никакви пътници. Шест дни си мислех, че съм умрял и съм отишъл в рая.
Разпорежданията на компанията изискваха офицерите да забавляват пътниците почти толкова време, колкото отделяха и за управлението на кораба, задължение, което Фини мразеше от дъното на душата си. Първокласен моряк, той се държеше колкото се може по-далеч от салона за хранене на пътниците и предпочиташе да се храни със своите колеги офицери или да прави непрестанни проверки по кораба.
Фини нямаше вид на човек със салонни обноски. Той беше едър мъж с широки гърди, които сякаш щяха да експлодират от тесните окови на униформата му.
— Не мисля, че ви е липсвало удоволствието от общуването с пътниците и разговорите на общи теми — иронично подхвърли Колинс.
По лицето на Фини се изписа отегчение.
— Нямаше да е толкова зле, ако не задаваха постоянно едни и същи глупави въпроси.
— Трябва да бъдете учтив и почтителен с пътниците, мистър Фини — напомни му Колинс. — На море винаги е така. Внимавайте за обноските си през следващите няколко дни. Ще бъдем домакини на някои доста важни чуждестранни държавни глави и министри.
Фини не отговори. Той се беше загледал в модерните високи здания, които се извисяваха над малките крайбрежни вили.
— Всеки път, когато видя отново стария град — с тъга каза той, — има построен по някой нов хотел.
— Да, вие сте от Уругвай.
— Роден съм малко по на запад, в Монтевидео. Баща ми беше търговски представител на една компания за машинно оборудване в Белфаст.
— Сигурно се чувствате радостен, когато си идвате у дома — рече Колинс.
— Не бих казал. Мама и татко са мъртви. Няма ги и хората, с които съм израснал. — Той замълча и посочи през прозореца на командния мостик към една лодка, която приближаваше. — Ето че идат проклетите митничари и чиновниците от имиграционната служба.
— Тъй като нямаме пътници, а екипажът няма да слиза на брега — каза Колинс, — всички формалности по проверката на съда ще се изчерпят с удрянето на един печат.
— Санитарните инспектори са най-голямата напаст.
— Уведомете домакина, мистър Фини. После ги доведете в моята каюта.
— Моля за извинение, сър, но не ги ли удостоявате с твърде голямо внимание? Искам да кажа да посрещнете най-обикновени митничари в капитанската каюта.
— Може би, но не желая да обтягаме отношенията си с бюрократите, докато сме в пристанището. Човек никога не знае кога ще му се наложи да ги помоли за услуга.
— Тъй вярно, сър.
Беше вече притъмняло, когато лодката с митничарите и чиновниците от имиграционната служба пристана до „Лейди Фламбъро“ и те започнаха да се качват по корабната стълба. Внезапно някой включи осветлението на кораба и светлината заля горните палуби и надстройката. Закотвен между светлините на града и останалите пътнически кораби, „Лейди Фламбъро“ заблестя като диамант в кутия за бижута.
Уругвайските чиновници, водени от Фини, приближиха отворената врата на капитанската каюта. Колинс внимателно огледа петимата мъже, които следваха първия му помощник. Капитанът беше човек, от погледа на който не убягваше почти нищо и странният вид на един от тях бързо привлече вниманието му. Мъжът носеше широкопола сламена шапка, нахлупена ниско над очите и беше облечен в работен комбинезон, а останалите бяха с обичайните работни униформи, типични за повечето чиновници на Карибските острови.
Човекът, който биеше на очи, вървеше без да вдига глава, вперил поглед в краката на мъжа пред себе си. Когато стигнаха до вратата, Фини учтиво се отдръпна встрани и им направи път да влязат първи.
Колинс пристъпи напред.