Без малко да сгреша, помисли си Амар. Лекар, който добре познава Колинс, веднага би забелязал, че се преструва.
— Той вече ми даде достатъчно хапчета, от които и слон би се задавил. Чувствам се сравнително добре, за да се справя някак си със задълженията си.
Третият помощник, шотландец, с доста необичайното име Айзък Джоунс, отметна кичур рижа коса от високото си чело.
— Можем ли да ви бъдем от полза, сър?
— Да, мистър Джоунс, можете — отвърна Амар. — Нашите високопоставени гости ще пристигнат утре следобед. Вие ще отговаряте за групата, която ще ги посрещне и ще поднесе приветствията. Рядко имаме честта да бъдем домакини на двама президенти и мисля, че компанията очаква от нас церемонията да бъде първокласна.
— Да, сър — отривисто заяви Джоунс. — Можете да разчитате на нас.
— Мистър Паркър.
— Капитане?
— След около час ще пристигне баржа, от която трябва да се трансбордира товар за компанията. Вие ще ръководите товарителните операции. Освен това тази вечер на борда ще пристигне група за охрана. Моля ви, погрижете се те да бъдат настанени както подобава.
— Не смятате ли, че имаме твърде малко време, за да се подготвим за прехвърлянето на товара, сър? На всичко отгоре аз си мислех, че агентите от мексиканските и египетските служби за сигурност ще пристигнат чак утре рано сутринта.
— Неведоми са пътищата на директорите на компанията ни — философски каза Амар. — Що се отнася до нашите въоръжени гости, отново заповед на компанията. Искат на борда да има и тяхна охрана, ако възникне някакъв проблем.
— Всъщност единият екип, отговарящ за безопасността, ще следи работата на другия.
— Нещо подобно. Мисля, че от Лойд са настояли да вземем допълнителни мерки за безопасност. Заплашили са, че в противен случай застрахователната такса ще възлезе на астрономическа сума.
— Разбирам.
— Имате ли въпроси, господа?
Нямаше такива и двамата офицери понечиха да си тръгнат.
— Хърбърт, има още нещо — каза Амар. — Моля ви, прехвърлете товара колкото се може по-безшумно и бързо.
— Слушам, сър.
След като излязоха на палубата, където никой не можеше да ги чуе, Паркър се обърна към Джоунс.
— Чу ли? Той се обърна към мен на малко име. Не мислиш ли, че това е доста необичайно?
Джоунс равнодушно сви рамене.
— Сигурно е по-зле, отколкото си мислехме.
Баржата приближи и от нея изтеглиха малка товарна стрела. Товарителната операция протече гладко. Останалата част от хората на Амар, облечени в делови костюми, също се качиха на борда и бяха настанени в четири свободни апартамента.
Наближаваше полунощ, когато баржата се плъзна в тъмнината и изчезна. Товарната стрела на „Лейди Фламбъро“ беше прибрана в трюма, където никой нямаше да я вижда и огромните двойни врати за зареждане бяха затворени.
Амар почука пет пъти по вратата на Фини и зачака. Тя леко се открехна и човекът от охраната отстъпи назад. Амар огледа бързо застлания с килим коридор и влезе.
Той кимна към капитана. Пазачът пристъпи напред и свали самозалепващата се лента от устата на Колинс.
— Съжалявам за неудобството, което ви причинихме, капитане. Предполагам обаче, че би било безполезно ако ви помоля да ми дадете думата си, че няма да се опитате да избягате и да предупредите екипажа.
Колинс седеше вдървено на един стол. Ръцете и краката му бяха оковани заедно. Той хвърли на Амар изпепеляващ поглед.
— Нещастна долна отрепка.
— Вашите английски обиди, които звучат твърде пристойно, винаги са ме забавлявали. Ако на мястото ви беше някой американец, той просто щеше да каже „Майната ти!“, което би свършило същата работа.
— Нито аз, нито моите офицери ще ви съдействаме по някакъв начин.
— Дори и ако наредя на хората си да прережат гърлата на жените от екипажа и хвърлят труповете им на акулите?
Фини се нахвърли върху Амар, но пазачът бързо заби приклада на автомата си в слабините на първия помощник. Фини се строполи обратно на стола си и изпъшка сподавено, а очите му се насълзиха от болка.
Колинс не сваляше поглед от Амар.
— Не съм очаквал друго от банда долни терористи.
— Ние не сме невежи младоци, които са тръгнали да избиват неверници — търпеливо обясни Амар. — Ние сме първокласни професионалисти. Това, което става, не е повторение на печалния епизод с „Акиле Лауро“ от преди няколко години. Нямаме намерение да убиваме никого. Нашата цел е просто да задържим президентите Хасан и Де Лоренцо, както и техните екипи, за да получим откуп. Ако вие не се опитате да ни попречите, ще се спазарим с техните правителства и ще си идем.