— Как мислиш, какво смята да прави компанията с него?
Паркър погледна към Джоунс, смръщен озадачено.
— Понятие си нямам.
35
Агентите от египетските и мексиканските служби за сигурност пристигнаха на борда малко след изгрев-слънце и пристъпиха към оглед на кораба за скрити експлозиви и проверка на досиетата на членовете на екипажа за наличие на някакви признаци за вероятен наемен убиец. С изключение на няколко индийци и пакистанци, членовете на екипажа бяха англичани, които никога не бяха влизали в сблъсък нито с правителството на Египет, нито с това на Мексико.
Терористите от групата на Амар говореха свободно английски и проявиха голяма, макар и престорена отзивчивост. Те показваха при поискване фалшивите си английски паспорти и документи на агенти за сигурност и охрана, наети от застрахователната компания и предлагаха помощта си при претърсването на кораба.
Малко по-късно на борда пристигна президентът Де Лоренцо. Той беше як, нисък мъж в началото на шестдесетте, с разрошена от вятъра посивяла коса и печални черни очи, в които се четеше страданието на интелектуалец, осъден да прекара живота си в заведение за душевноболни.
Амар, който се представяше за капитан Колинс, посрещна мексиканския президент с отлично организирана церемония. Корабният оркестър изсвири националния химн на Мексико, а после Де Лоренцо и хората от екипа му бяха съпроводени до определените за тях апартаменти, разположени откъм десния борд на „Лейди Фламбъро“.
Около три часа следобед край кораба пристана яхта, притежание на богат египетски износител и президентът Хасан се качи на борда. Египетският държавен глава беше пълна противоположност на своя мексикански колега. Той беше по-млад, току-що навършил четиридесет и пет години, със започнала да оредява черна коса. Макар да беше слаб и висок, той се движеше с неуверените движения на болен човек. Влажните му тъмни очи гледаха с подозрение на заобикалящия го свят.
Церемонията се повтори, след което президентът Хасан и придружаващите го лица бяха настанени в апартаментите, разположени покрай левия борд.
Повече от петдесет държавни глави на страните от Третия свят бяха пристигнали в Пунта дел Есте, за да вземат участие в срещата на високо ниво по икономическите проблеми. Някои бяха избрали да отседнат в разкошни имения, собственост на техни сънародници или в Кантегрил кънтри клуб, достъпът до който беше ограничен само за подбрани хора. Други бяха предпочели спокойствието на закотвените на известно разстояние от брега луксозни туристически кораби.
Пристигналите дипломати и журналисти скоро изпълниха улиците и ресторантите. Уругвайските чиновници се притесняваха дали ще могат да се справят с внезапния наплив от високопоставени чужденци и обичайния приток от туристи. Въоръжените сили и полицейските части на страната правеха всичко възможно, за да контролират положението, но скоро се изгубиха в огромната човешка вълна, заляла улиците и преустановиха всякакви опити за регулиране на движението по пътищата, като съсредоточиха усилията си върху обраната на държавните глави, пристигнали за срещата на високо равнище.
Амар стоеше вдясно от командния мостик и наблюдаваше с бинокъл кипящия от оживление град. Той свали за момент бинокъла и погледна часовника си, за да провери колко е часът.
Неговият близък приятел Ибн следеше внимателно движенията му.
— Сигурно броиш минутите до падането на нощта, Сюлейман Азис?
— Слънцето ще залезе след четиридесет и три минути — каза Амар, без да се обръща.
— Пристанището е доста оживено — отбеляза Ибн, като кимна към флотилията от малки лодки, които сновяха наоколо. Палубите им бяха отрупани с журналисти, които настояваха за интервюта и туристи, надяващи се да зърнат международните знаменитости.
— Не пускайте на борда никой, с изключение на делегатите от Египет и Мексико, които водят със себе си Де Лоренцо и Хасан.
— А ако някой пожелае да слезе на брега, преди да напуснем пристанището?
— Не ги спирайте — заяви Амар. — Всичко на кораба трябва да изглежда нормално. Бъркотията в града е добре дошла за нас. Когато забележат, че ни няма, ще бъде твърде късно.
— Служителите от пристанището не са глупаци. Когато се стъмни и видят, че светлините ни не са включени, ще проверят какво става.
— Ще ги уведомим, че главният генератор е в ремонт. — Амар посочи към един от туристическите кораби, закотвен между „Лейди Фламбъро“ и полуострова, който ограждаше пристанището. — От брега ще вземат неговите светлини за нашите.