— Освен ако някой не се вгледа по-внимателно.
Амар сви рамене.
— Трябва ни само един час, за да излезем в открито море. Уругвайските сили за сигурност няма да започнат издирване преди изгрев-слънце.
— Ако искаме да отстраним египетските и мексиканските агенти от охраната навреме — каза Ибн, — трябва веднага да се заемем с тях.
— Автоматите ви снабдени ли са с надеждни заглушители?
— Шумът от изстрелите ще бъде не по-силен от пляскане с ръце.
Амар втренчи поглед в Ибн.
— Действайте безшумно и предпазливо, приятелю. Ако е нужно, използвайте измама, за да ги изолирате и ги довършете един по един. Без излишен шум. Ако някой успее да скочи през борда и да предупреди силите за сигурност на брега, всички ще умрем. Постарай се хората ти да разберат добре това.
— За тази среднощна задача ще имаме нужда от всички здрави мишци, които можем да осигурим.
Първи трябваше да бъдат премахнати хората от египетската охрана. Тъй като нямаха никаква причина да се съмняват в терористите на Амар, предрешени като агенти за сигурност и охрана, работещи за застрахователната компания, те лесно бяха подмамени в свободните апартаменти за пътници, които се превърнаха в тяхно лобно място.
За примамването на хората от охраната беше използвана всяка уловка, която звучеше макар и донякъде правдоподобно. Лъжата, която вършеше най-добра работа, беше да ги убедят, че някой от техните високопоставени държавни чиновници е получил хранително натравяне и капитанът на кораба има нужда от услугите им.
След като египетските агенти пристъпеха прага, вратата се затваряше и един от похитителите хладнокръвно ги прострелваше от упор в сърцето. Кръвта биваше бързо почиствана, а труповете пренасяни в спалнята на апартамента.
Когато дойде ред на мексиканците, двама души от охраната на Де Лоренцо се усъмниха и отказаха да влязат в апартамента. Съпротивата им бързо беше сломена и те бяха убити с ножове в един пуст коридор, преди да успеят да вдигнат тревога.
Един след друг, общо дванадесет на брой, агентите от охраната срещаха смъртта си, докато накрая останаха само двама египтяни и трима мексиканци, които стояха на пост пред вратите на апартаментите, в които бяха настанени техните президенти.
От изток беше започнало да се смрачава, когато Амар съблече капитанската си униформа и надяна черен гащеризон от памучен плат. След това свали латексовата дегизировка от лицето си и на нейно място постави малка маска на клоун.
Той тъкмо затягаше около кръста си тежък колан, на който бяха окачени два автоматични пистолета и портативна радиостанция, когато Ибн почука и влезе в каютата.
— Остават петима — докладва той. — Можем да ги убием само ако ги нападнем направо, без да се крием.
— Изпълнили сте добре задачата си — каза Амар. Той изгледа Ибн продължително. — Вече няма нужда да се крием. Свършете набързо с тях, но предупреди хората си да внимават. Не искам Хасан и Де Лоренцо да бъдат убити по невнимание.
Ибн кимна и предаде заповедта на един от терористите, който чакаше отвън. После отново се обърна към Амар. По лицето му играеше самоуверена усмивка.
— Можеш да считаш, че корабът е наш.
Амар посочи към голям месингов хронометър, окачен над писалището на капитан Колинс.
— Потегляме след тридесет и седем минути. Събери всички пътници и членове на екипажа, с изключение на механиците. Погрижи се хората в машинното отделение да имат готовност за отплаване, когато заповядам. Вкарай останалите в главния салон за хранене. Време е да им се представим и да оповестим исканията си.
Ибн не реагира. Той стоеше, без да помръдне, а усмивката му ставаше все по-широка, докато накрая лъснаха всичките му зъби.
— Аллах ни благослови с голяма сполука — най-сетне каза той.
Амар погледна към него.
— След пет дни ще разберем дали наистина ни е дарил с успех.
— Той вече ни изпрати добра поличба. Тя е тук.
— Тя? За кого говориш?
— Хала Камил.
Отначало Амар не успя да схване за какво става дума. А после не можа да повярва.
— Камил, тя се намира на кораба?
— Качи се на борда преди по-малко от десет минути — съобщи ухиленият Ибн. — Наредих да я поставят под стража в една от каютите на жените, членове на екипажа.