Секретарката въздъхна облекчено.
— Да, сър, ще й предам. Лека нощ.
— Лека нощ.
Никълс пъхна лулата между зъбите си, но не я натъпка, нито пък запали. Той постави дипломатическото си куфарче на пода до писалището и без да съблича балтона си, седна и зачете досието на Язид.
Фаркуър не беше преувеличил. Данните бяха съвсем оскъдни, при все че последните шест години бяха подробно отразени. Сведенията за живота на Язид преди бързия му възход от неизвестността заемаха малко повече от един абзац. За първи път средствата за масова информация споменаваха за него при арестуването му от египетската полиция по време на мирната окупация на фоайето на луксозен хотел за туристи, целяща да привлече вниманието към гладуващото население на Кайро. Той се беше отличил проповядвайки в най-западналите райони и бордеи на страната.
Ахмад Язид твърдеше, че е роден и отраснал в изключителна мизерия в кирпичена съборетина, намираща се край рушащите се мавзолеи в Града на мъртвите, след които започваше сметището на Кайро. Семейството му живеело на границата между оцеляването и смъртта. Двете му сестри и баща му умрели от болест, причинена от недояждането и мръсотията, сред която живеели.
Не можело и дума да става за редовно образование, с изключение на онова, което получил в юношеските си години от благочестиви старци мюсюлмани, нито един от които не бил открит, за да подкрепи това твърдение. Язид се кълнял, че чрез него говори Пророкът Мохамед и разказвал на правоверните за божествените му откровения, като ги призовавал да превърнат Египет в утопична държава, подчинена на догмите на исляма.
Язид притежавал плътно звучащ глас. Той имал маниерите и дикцията на опитен оратор, способен да заплени тълпата от слушатели и постепенно да ги доведе до трескава възбуда в края на речта си. Твърдял, че методите на Запада не са в състояние да решат социалните и икономически проблеми на Египет. Проповядвал, че всички египтяни принадлежат към едно изгубено поколение, което трябва да намери себе си с помощта на неговите духовни прозрения.
Въпреки че бурно отричал това, доказателствата сочели, че той не се колебае да използва терористични методи за постигането на своите цели. В пет отделни случая, които включват убийството на високопоставен генерал от Военновъздушните сили, избухване на бомба, поставена в камион пред съветското посолство, както и приличащите на екзекуция убийства на четирима университетски преподаватели, които говорели открито в полза на западния начин на живот, следите водели право към Язид. Не могло да бъде доказано нищо, но от оскъдните сведения, получени от информатори мюсюлмани, аналитиците на ЦРУ били уверени, че Язид е замислил един решаващ удар, с който да отстрани президента Хасан и да завземе властта на гребена на надигащата се вълна от широка обществена подкрепа.
Никълс остави папката и най-сетне напълни лулата си и я запали. Дълбоко в дебрите на съзнанието му някаква мисъл не му даваше мира.
Нещо в доклада му се струваше смътно познато. Той побутна настрани гланцирана снимка, на която Язид беше втренчил гневен поглед в обектива на фотоапарата.
Изведнъж Никълс откри отговора. Всичко беше толкова просто и същевременно потресаващо.
Той вдигна слушалката на телефона и набра кодирания номер на директна линия, нетърпеливо барабанейки с пръсти по писалището, докато най-сетне от другия край се чу глас:
— Броган на телефона.
— Мартин, слава богу, че си останал да работиш до по-късно. Аз съм, Дейл Никълс.
— С какво мога да ти бъда полезен, Дейл? — попита директорът на ЦРУ. — Получи ли пакета със сведения за Ахмад Язид?
— Да, благодаря ти — отвърна Никълс. — Прегледах го и открих нещо, за което смятам, че ще можеш да ми помогнеш.
— Разбира се, за какво става дума?
— Трябват ми данни за кръвните групи и пръстови отпечатъци на двама души.
— Пръстови отпечатъци?
— Точно така.
— В днешно време използваме генетични кодове и определяме структурата на ДНК — отговори снизходително Броган. — Имаш нещо определено предвид ли?
Никълс замълча, за да събере мислите си.
— Ако ти кажа, кълна се в бога, ще си помислиш, че плача за усмирителна риза.
Йегър свали старомодните си кръгли очила с телени рамки, пъхна ги в джоба на дънковото си яке, събра и подреди купа от компютърни разпечатки и като се отпусна в стола си, отпи от кутийката диетична сода.