— И все пак твоите компютри не успяха да открият място, което да отговаря на описанието.
— Ни на йота — призна Йегър. — Но един бог знае как са се променили земните формации от времето на Венатор.
— Възможно ли е Венатор да е повел флотилията на североизток, към Черно море? — запита Лили.
— Руфин изрично споменава, че плаването е продължило петдесет и осем дни — каза Джордино.
Сандекър кимна, изпускайки кълба дим от пурата си.
— Да, но ако флотилията е била преследвана от лошо време или насрещни ветрове, сигурно е изминала по-малко от хиляда мили през тези осем седмици.
— Адмиралът има право — призна Йегър. — Древните кораби от този период са били строени да плават в спокойно море и с попътен вятър. Платната им не вършели работа при плаване срещу вятъра. Ако времето е било лошо, това би намалило придвижването им напред по курса с осемдесет процента.
— Да — каза Пит, и за момент замълча, — но забравяме, че Венатор е натоварил на корабите четири пъти повече провизии от обикновено.
— Сигурно се е приготвил за продължително плаване — каза Лили, внезапно заинтригувана. — Венатор изобщо не е възнамерявал корабите да хвърлят котва на всеки няколко дни и хората да попълват запасите си от брега.
— Това ми говори единствено — заяви Сандекър, — че по този начин Венатор е искал да запази цялото пътуване в тайна, без да слиза на брега и да оставя следи.
Пит поклати глава.
— В момента, в който корабът е оставил след себе си Гибралтарския проток, необходимостта от потайност е изчезнала. Венатор е бил извън всякаква опасност. Византийските военни кораби, изпратени да го спрат, биха изпаднали също като нас в неведение накъде е поел след това.
Йегър изгледа Пит изпитателно.
— Е, значи поставяме се на мястото на Венатор. И какъв е планът ни?
— Без да предполага, доктор Ротбърг откри ключа към загадката — обясни Пит. — Той мислеше, че Венатор е скрил съкровището там, където никой от съвременниците му не би се сетил да го търси.
Йегър го погледна с недоумение.
— Та това би могло да означава навсякъде из античния свят.
— Или, след края на света, познат на римляните.
— Картографираните райони по онова време едва ли са стигали по-надолу от Северна Африка и на изток от Черно море и Персийския залив — каза Лили. — Областите отвъд тях не са били изследвани.
— Не знаем това със сигурност — възрази Пит. — Юний Венатор е имал достъп до знания, събирани от хората в продължение на четири хилядолетия. Той е знаел за съществуването на африканския континент и обширните степи на Русия. Сигурно е знаел и за търговията с Индия, която от своя страна пък внасяла и изнасяла стоки от Китай. Освен това той е проучвал писмените сведения от пътешествия на кораби, плавали доста далеч от обичайните търговски маршрути на римляните и византийците.
— Знаем със сигурност, че в Александрийската библиотека е имало цял отдел, посветен на географията — каза Лили. — Венатор би могъл да използва оригинални карти, съставени в много по-старо време.
— Какво от това, което е открил, мислиш, че е оказало влияние върху него? — попита Сандекър.
— Посока — отвърна Пит.
Всички с любопитство очакваха обяснението му и Пит не ги разочарова. Той отиде на сцената и насочи едно фенерче, чийто лъч имаше форма на малка стрелка, към триизмерното изображение на екрана.
— Питам се единствено дали е поел на север, или на юг — каза Джордино.
— Нито в едната, нито в другата посока. — Пит прокара светещата стрелка през Гибралтарския проток и прекоси с нея Атлантическия океан. — Венатор е повел флотилията си на запад, към двете Америки.
Смаяните му слушатели не можеха да повярват на ушите си.
— Липсват всякакви археологически доказателства за наличието на контакти със Северна и Южна Америка преди Колумб — категорично отсече Лили.
— „Серапис“ е достатъчно добър пример, че такова плаване е било възможно — заяви Сандекър.
— Този въпрос е доста спорен — призна Пит. — Но има твърде много сходни неща в изкуството и културата на маите, които не могат да бъдат отхвърлени с лека ръка. Може би в древността Америка не е била толкова чужда на европейското и азиатско влияние, колкото сме си мислили.
— Честно казано, на мен ми звучи убедително — заяви Йегър, чийто ентусиазъм беше отново разпален. — Готов съм да заложа цялата си колекция от плочи на Уили Нелсън, че всички — и финикийците, и египтяните, и гърците, и римляните, и викингите — са стъпвали на американска земя преди Колумб.