— Поддържай курса и скоростта.
— Ще се блъснем — запротестира Фини. — Корабът няма светлини. Те не могат да ни видят.
Единственият отговор на Амар бе да притисне още по-силно дулото на пистолета.
Сега те ясно виждаха приближаващото се корабче. Това бе една голяма моторна яхта, построена по специална поръчка. Колинс прецени, че размерите й са около четиридесет метра дължина и осем метра ширина. Тя бе красива и елегантна и бе окъпана в светлина. На борда имаше парти и хората разговаряха на групи или танцуваха на просторните й открити палуби. Колинс с ужас установи, че антената на радара не се въртеше.
— Пуснете сирената с пълна мощност — настоятелно помоли той. — Предупредете ги, докато все още имат шанс да ни дадат път.
Амар не му обърна никакво внимание.
Секундите отминаваха бързо под булото на страха и сблъсъкът стана неизбежен. Хората, които се забавляваха на яхтата и човекът на щурвала въобще не видяха огромното стоманено чудовище, което изскочи от мрака и връхлетя върху тях.
— Нечовешко — изохка Колинс. — Това е нечовешко.
„Лейди Фламбъро“ се вряза с носа си в десния борд на голямата яхта. При сблъсъка на двата метални корпуса не се чу нито стържене, нито остро изскърцване. Хората на мостика на туристическия кораб усетиха само леко потрепване, когато четириетажният нос прегази по-малкия съд почти потопявайки го, преди да разцепи корпуса му на две.
Ударът бе с такава унищожителна сила, с каквато парен чук би премазал детска играчка.
Колинс стоеше със стиснати юмруци до парапета на предния мостик и бе вперил ужасен поглед в мястото на трагедията. Той ясно чуваше виковете на изпадналите в паника жени, когато разцепените нос и кърма на яхтата застъргаха по страните на корпуса на „Лейди Фламбъро“, преди да потънат след това на по-малко от петдесет метра зад кърмата. Тъмната повърхност на дирята, която туристическият кораб оставяше след себе си, бе осеяна с човешки тела и отломки от яхтата.
Неколцина от нещастните пътници, които бяха изхвърлени зад борда, се мъчеха да се отдалечат с плуване, докато ранените сграбчваха всичко, което можеше да им помогне да се задържат над водата. След малко всички изчезнаха в нощта.
Ярост и омраза се надигнаха в гърлото на Фини:
— Мръсен долен убиец! — заплю той Амар.
— Само Аллах може да предвиди непредвидимите неща — каза Амар с далечен и безразличен глас. Той бавно отдръпна автоматичния пистолет от черепа на Фини. — Веднага щом излезем от канала, поеми курс сто петдесет и пет магнитни градуса и включи на автопилот.
С лице, посивяло под тропическия загар, Колинс се обърна и застана лице в лице с Амар.
— За бога, обадете се по радиото на уругвайската крайбрежна спасителна служба и им дайте възможност да спасят онези бедни хора.
— Никакви съобщения.
— Не е нужно те да знаят кой е изпратил съобщението.
Амар поклати глава.
— За по-малко от час, след като местните власти бъдат уведомени за инцидента, ще бъде предприето разследване от силите за сигурност. Нашето отсъствие ще бъде бързо разкрито и те ще се спуснат по петите ни. Съжалявам, капитане, но всяка морска миля, която оставяме зад кърмата между нас и Пунта дел Есте е от критична важност. Отговорът е „не“.
Онемял, Колинс се взря в очите на Амар, докато изуменото му съзнание се мъчеше да се ориентира. След малко той каза:
— Каква цена трябва да бъде платена, преди да освободите моя кораб?
— Ако вие и вашият екипаж изпълнявате нарежданията ми, нито един от вас няма да пострада.
— А пътниците, президентите Де Лоренцо и Хасан и техните екипи? Какви са ви плановете за тях?
— В края на краищата те ще бъдат откупени. През следващите десет часа обаче всички те ще си поизцапат ръцете.
Колинс бе обзет от горчивината на пълната безпомощност, но гласът му бе спокоен.
— Вие не възнамерявате да ги държите като заложници срещу пари.
— Освен че сте морски капитан, да не би да четете и мислите на хората? — попита Амар с безучастен интерес.
— Не е необходимо човек да е антрополог, за да види, че вашите хора са родени в Близкия изток. Моето предположение е, че възнамерявате да убиете египтяните.
Амар се усмихна вяло.
— Аллах решава човешката съдба. Аз само изпълнявам инструкциите си.
— Инструкции от кого?