Преди Амар да може да отговори, по високоговорителите на мостика прозвуча един глас.
— Среща приблизително на нула-две-тридесет, командире.
Амар потвърди приемането на съобщението по портативния си предавател. След това той погледна Колинс.
— Няма вече време за приказки, капитане. Имаме да свършим много неща до зазоряване.
— Какви са плановете ви за моя кораб? — настоя Колинс. — Вие ми дължите отговор на този въпрос.
— Да, разбира се, дължа ви го — промърмори машинално Амар, като умът му вече работеше върху друга задача. — Утре вечер по това време международните информационни агенции ще съобщят, че „Лейди Фламбъро“ е обявен за изчезнал и че се предполага, че той е потънал някъде в океана на двеста фатома дълбочина с целия екипаж и пътници.
38
— Чу ли нещо, Карлос? — попита старият рибар, като хвана износените ръкохватки на щурвала на старата рибарска лодка.
По-младият мъж, който му бе син, сви ръцете си на фуния до ушите си и се взря в тъмнината оттатък носа.
— Ти чуваш по-добре от мен, татко. Единственото нещо, което чувам, е нашия двигател.
— Стори ми се, че чух някакъв глас. Приличаше на жена, която вика за помощ.
Синът му замря, заслуша още веднъж и след това сви рамене.
— Съжалявам, но отново нищо не чувам.
— Имаше нещо. — Луис Кавес разтърка прошарената си брада в ръкава си и след това постави двигателя на празни обороти. — Не ми се е сторило.
Кавес бе в добро настроение. Уловът бе добър. Трюмовете бяха пълни само до половина, но в замяна на това качеството и разнообразието на рибата щяха да получат най-високи цени от главните готвачи на ресторантите в хотелите и курортите. Шестте бутилки бира, напълнили стомаха му, също така допринасяха за доброто му разположение на духа.
— Татко, виждам нещо във водата.
— Къде?
Карлос посочи с ръка.
— Отляво на носа. Прилича на отломки от лодка.
Очите на стария рибар не бяха вече така остри през нощта. Той ги присви и втренчи поглед в посоката, в която сочеше синът му. След миг пробягващите светлини осветиха разпръснатите отломки от катастрофиралия съд. Той се досети, че тези отломки, лакирани и боядисани с ярка бяла боя, идваха от яхта. Експлозия или може би катастрофа, помисли си той. Избра второто. Най-близките светлини на пристанището бяха само на два километра. Една експлозия щеше да се види и чуе. Той не видя и следа от навигационните светлини на спасителните катери, които да се събират в канала.
Лодката вече навлизаше в участъка с отломките, когато ушите му го доловиха отново. Това, което му се бе сторило, че е вик, сега звучеше като хлипане и идваше от нейде наблизо.
— Извикай Раул, Хустино и Мануел от камбуза. Бързо. Кажи им да се приготвят да влязат във водата, за да търсят оцелели.
Момчето се затича надолу, а Кавес постави лоста на скоростите на „Стоп“. Той излезе от кабината на щурвала, включи един прожектор и бавно зашари с лъча светлина по водната повърхност.
Той забеляза две свити фигури, чиято горна половина лежеше върху отломка от палубата от тиково дърво, а другата бе във водата. Те се намираха на по-малко от двадесет метра. Едната фигура бе на мъж, който изглеждаше безчувствен. Другата бе на жена, чието лице бе бяло като тебешир. Тя впи поглед в светлината и ожесточено замаха. След това внезапно започна да крещи истерично, като пляскаше с все сила по водата.
— Дръж се! — извика Кавес. — Не изпадай в паника. Идваме да те вземем.
Кавес се обърна при шума от тичащи крака зад него. Членовете на екипажа му дотърчаха от салона на палубата и се скупчиха около него.
— Можете ли да различите нещо? — попита Луис.
— Двама оцелели се носят върху някаква счупена дъска. Пригответе се да ги изтеглим на борда. Един от вас може да се наложи да влезе във водата и да им подаде ръка.
— Тази вечер никой няма да влиза във водата — каза един от екипажа, като лицето му побледня.
Кавес се обърна отново към оцелелите, точно когато жената нададе ужасен писък. Сърцето му се вледени, когато той видя високата перка, зловещата глава с мастиленото око, която се движеше напред-назад, здраво хванала в челюстите си долните крайници на жената.
— Пресвета Марийо, майко на Исуса — промърмори Луис, като се кръстеше толкова бързо, колкото можеше да движи ръката си.
Кавес потрепери, но не можеше да откъсне очи. Акулата издърпа жената назад във водата. Закръжиха и други акули, привлечени от кръвта и заблъскаха гърбове в отломката от палубата, докато тялото на мъжа не се претърколи и падна във водата. Накрая писъкът се превърна в ужасяващ клокочещ звук. Един от рибарите се обърна и повърна през перилата.