— Ривера и съпругата му, двадесет и трима гости и петчленен екипаж. Всичко тридесет.
— Имена?
— Секретарката не разполагаше със списъка на гостите на бюрото си. Аз си позволих волността да изпратя моя помощник до главната канцелария на Ривера за копие.
— Смятам, че най-добре ще е аз да поема ръководството на разследването от този момент — заяви официално Рохас.
— Флотата е готова да предложи своите услуги — каза Флорес, доволен, че е измил ръцете си от всякаква отговорност.
Рохас се обърна към началника на пристанището.
— Какъв кораб е замесен в инцидента?
— Това е загадка. Никакъв кораб не е пристигал или заминавал от пристанището през последните десет часа.
— Възможно ли е кораб да влезе в пристанището, без вие да знаете?
— Би било много глупаво от страна на капитана да се опита да направи това без лоцман.
— Възможно ли е? — настоя Рохас.
— Не — заяви твърдо началникът на пристанището. — Нито един презокеански кораб не може да влезе в пристанището и да акостира без мое знание.
Рохас прие отговора му.
— Да предположим, че някой отплава?
При този въпрос, началникът на пристанището се замисли за известно време. След това той леко кимна.
— Нито един кораб не може да се отдели от кея без мое знание. Но ако съдът е бил закотвен в залива, ако неговият шкипер или екипаж познават протока и ако корабът плава без светлини, той може да излезе в открито море, без да го забележат. Но трябва да кажа, че това би било почти равно на чудо.
— Можете ли да дадете на капитан Флорес списък с акостиралите кораби?
— Ще се разпоредя той да получи копие до десет минути.
— Капитан Флорес?
— Да, полковник?
— Тъй като с изчезналите кораби се занимава флотата, бих искал да поемете командването по издирването.
— С удоволствие, полковник. Ще започна веднага.
Рохас се загледа замислено към отломките, които замърсяваха бетонния под.
— Един дявол знае колко още неприятности ни чакат тази нощ — промърмори той.
Малко след полунощ, след като капитан Флорес бе провел цялостно претърсване на пристанището и водите оттатък протока, той уведоми Рохас, че единственият кораб, за който не може да даде отчет, е „Лейди Фламбъро“.
Полковник Рохас бе изумен, когато разгледа списъка на важните лица, които са били на туристическия кораб. Той нареди да бъде извършено допълнително разследване с напразната надежда, че египетският и мексиканският президент са слезли от кораба и са отседнали някъде на брега. Чак когато бе потвърдено, че те са изчезнали заедно с кораба, тогава изплува ужасният призрак на терористично похищение.
Призори бе предприето широкомащабно търсене от въздуха. Всички самолети, които обединените въздушни сили на Уругвай, Аржентина и Бразилия можеха да вдигнат в небето, изследваха и претърсиха над 400 000 квадратни километра от Южния Атлантик.
Не бе открита никаква следа от „Лейди Фламбъро“.
Той сякаш бе потънал вдън земя.
39
Две ръце шареха под ризата му и бавно се придвижваха нагоре по гърба. Той се помъчи да се събуди от дълбокия сън, в който сънуваше, че се намира дълбоко под водата и че плува нагоре към проблясващата повърхност, до която все не можеше да стигне. Той разтърка очи. Видя, че бе все още на кушетката в собствения си офис. Извъртя тяло и се претърколи на другата страна. Погледът му бе препречен от чифт красиви крака.
Пит зае седнало положение и се загледа в подканящите очи на Лили. Вдигна ръка, за да види колко е часът, но откри, че бе свалил часовника си и го бе поставил на бюрото заедно с ключовете, дребните пари и портфейла си.
— Колко е часът? — попита той.
— Пет и половина — отговори със сладко гласче тя, като придвижи ръце по раменете му и започна да масажира врата му.
— През нощта или през деня?
— В късния следобед. Ти дремна само три часа.
— Ти никога ли не си подремваш?
— Мога да карам само с четири часа сън на денонощие.
Той се прозя.
— Мога само дълбоко да съчувствам на следващия ти съпруг.
— Заповядай малко кафе.
Тя постави чашката върху една малка масичка близо до главата му.
Пит нахлузи обувките си и натъпка ризата си.
— Йегър открил ли е нещо?